ХуЛите - Да пием от Граала за Слънчевата екстазност

И Слънцето се спира да поеме дъх,
достигнало екстазността на зенита.
А ти
сълза на пробудувало нощта небе
инкрустираш в пръстен от изворен смях.
Знак
на вярност и истина сред видимите заблуди
и незримите отрови на лъжовностите.
Нима
не е достатъчно, че от обич съм сляпа дори
за следобедното Па де дьо на облаците ...
Дланите ми
кървят от предене на галактики, които
да взривяваш. Това го умееш. Съвършено.
Както и
да ме прегръщаш сякаш съм началото и края
на всеки наш поход за Светия Граал.
Той в нас
Е
разбира се, във всяко изживяване на тайнството
на безграничността и нетленото безсмъртие.
Секс
според едни, правене на любов за други,
тантрично сливане, безусловна отдаденост ...
Все едно
как се нарича – и без това словата занемяват.
Който умее да Го изпитва, пие от Граала.

Опиянение мое ...

С мисъл за теб отвявам дъжда отвъд града,
сякаш отмятам косите си.
Достатъчно е да те мечтая, за да се случват
и най-немислимите светове.

- Слабост си ми, казваш.
- А ти си моята сила, отвръщам.

В цялата бутафорна безмисленост
на искрицата подарен ни живот, обречен
да изтлее и да се изпари от това измерение

да те има
да те любя
да се чувствам твоята вълшебница
Е
смисъла.

За това не искам и не мога да съществувам
по друг начин, освен с мисъл,
посветена на теб.

Твоя, за неизвестно време.

Срещите ни дават образ, плът и усмивка
на въображаемата ми Вълшебландия.
Така съм си у дома навсякъде и винаги.

Може би, за първи път от хиляди
самсари насам. Нататък – ще видим.
Пътят, Истината, Животът ...

... имат значение само като Ти и Аз.
Ти - слънце и лунно сияние.
Аз - ухание на луна и слънчевост.

Да пием от Граала за Слънчевата екстазност.