Ефектът на комара

Автор: durak
Дата: 19.06.2009 @ 11:35:53
Раздел: Избрано хумор и сатира


Беше 21:45ч, когато таксито спря пред красивата жилищна сграда в един от най-баровските квартали на Лондон. Том Рамок слезе от него, плати на шофьора, оставяйки солиден бакшиш и се отправи към апартамента си. Това, наглед обикновенно действие, предизвика учудени погледи и въздишки на удивление в поне половината от обитателите на сградата.
Човек би казал, че хората, обитаващи тази част на Лондон - хора богати и изискани, почитатели на класическа музика и модерно изкуство – не притежават такива вулгарни неща, като чистото клюкарско любопитство и желанието да си вреш носа на всякъде, все неща характерни за простолюдието. Но човекът, макар и богат, макар и с потекло и възпитание, си остава човек. Дори и в най–луксозните сгради, в най–хубавите квартали е пълно с уши, долепени до стените и очи, надничащи през шпионките.
Две неща предизвикваха вълнение в съседите на Том, за които нищо човешко не беше чуждо. На първо място часът. Том Рамок беше 32-годишен, добре изглеждащ, преуспяващ адвокат. Тези, които познаваха добре навиците му, биха казали, че 21:45ч е по–скоро час, в който Том ще се събуди да закусва, преди да започне обиколка на клубовете, отколкото да предположат, че това е часа, в който той се прибира да си легне. Затова съседите предвидливо отпуснаха около 30 минути (да не би да е дошъл да си смени обувките или може би да вземе още пари за алкохол и кубински пури), преди да се смаят по втора точка,а именно: Том Рамок беше сам!
Освен с парите си и добрата външност Том беше известен и с щедроста си. Все качества, които го правеха един от най–желаните ергени, а един адвокат знае как да се възползва от това.
Най–усъвършенстваният виртуоз в клюките, 73-годишната госпожица Селинджър, често споделяше с другите съседи: „Всеки ден е с различна жена, ще си докара някоя чума на меродиите това момче”. По този изискан начин старата дама намекваше за евентуалното венерическо заболяване, до което може да доведе един разюздан полов живот. За Том тези приказки не бяха източник на раздразнение, напротив - той се възхищаваше от мис Селинджър. Как, по дяволите, една 73-годишна жена с прогресивно отслабващо зрение, успяваше да разбере, че жените, които той водеше, бяха различни. Мацките, ловци на богаташи, които Том забиваше в нощните клубове, бяха сякаш от един калъп. Къса пола, руса коса, огромни гърди (подарък за някой Свети Валентин) и неизменните слънчеви очила, сложени като диадема, от онези, които закриваха цялото ти лице, когато си ги сложиш. Мамка му, та той едва ги различаваше. Стотици пъти бе бъркал имената на жените, с които е бил. Нищо фатално разбира се, нищо, което една чанта Гучи да не може да поправи. Прибави и чифт модни обувки и вече можеш да я наричаш както си искаш.
Но днес беше различно. Днес Том Рамок щеше да се откъсне от навиците си. Само за днес. Утре предстоеше делото, което щеше да изстреля кариерата му във висините. Делото, което щеше да го направи съдружник в една от най–реномираните адвокатски фирми. Това означаваше още повече пари и по–малко работа. Да, от утре Том щеше да пирува колкото си иска и да продължи необеспокояван с опитите си да преспи с всички красиви жени на света, но днес просто щеше да хапне от китайската храна, която бе взел, да се изкъпе и да си легне. Утре трябваше да стане в 6ч и искаше да изглежда максимално свеж.
Едва ли може да се каже точно кога настъпи преломния момент. Кога бе даден стартът на обрата, който предстоеше. По–късно Том щеше да разказва, че всичко е започнало в мига, в който решил да изпуши една цигара.
Не беше страстен пушач, но се бе превърнало в традиция да пуши вечерта преди важно дело. Усети го още тогава, докато се наслаждаваше на цигарата, на прозореца в спалнята, нещо профуча с жужене покрай дясното му ухо. „ Комар „ – регистрира умът му, но в следващата секунда мислите му отново бяха другаде. Изхвърли фаса, нави будилника за 6ч и си легна. И тогава се случи.
Макар и вече опитен адвокат, нервността преди дело все още съществуваше, но тя не пречеше на здравият му сън и 5 минути по–късно Том вече се унасяше. Комарът нанесе първия си удар изключително коварно, секунди по–късно и жертвата му вече щеше да спи, без да я е грижа, че някакво си насекомо я е избрало за жертва. Том усети леко боцване в десния прасец, последвано от лека пареща болка и лек сърбеж. Всичко това не би било толкова лошо, ако не бе последвано от досадното „жжжжжжжииииииии”, което се разнесе около главата му.
- Шибан комар, изчезвай – заповедническият му тон, които караше секретарката му Меги вече трета година да не иска отпуска, изглежда нямаше ефект върху комара и той продължи необеспокояван да хапе и да жужи. Жжжжжжжииииииииииииии, все по-близо до ухото. Не се знае колко време мина, комарът си вършеше работата и упорито протестираше срещу опитите на адвоката да заспи. Нещата ставаха нетърпими. Том започваше да губи контрол: „Не е един, по дяволите, не е един, хиляди са и вече не са само из стаята, половината са се навряли в главата ми, жужат точно до тъпанчетата ми и впиват кръвожадните си хоботи в мозъка ми”. Тези мисли го занимаваха докато междувременно бе захвърлил одялото от леглото и ръкомахаше отчаяно около себе си. Ако сега можеше да го види някои от клиентите му, как седи по гащи в тъмното и размахва ръце, сякаш практикува някакво странно бойно изкуство, вероятно следващия път, когато се наложи да бъде защитаван от този човек, той би се признал за виновен, без какпка колебание. След 20-секундно енергично описване на кръгове с ръце, той спря и се услуша. Шансът да е нанесъл поразяващ удар на комара с хаотичните си махове беше нищожен, но надежда имаше. Тишина. „ Видях ти сметката, копеленце”. Издърпа отново одеалото си и се отпусна на възглавницата.
Жжжжжжжжжиииииииииииииииииииии!!!
Гадинката беше оцеляла след яростната юмручна атака и сега отново се носеше жизнерадостно около главата на Том. „Подиграва ми се” – мислеше си той. „Надсмива ми се в лицето, после ми пие от кръвта и пак се връща да се подиграва”. Том все повече се убеждаваше, че си има работа с рядък вид интелигентен комар, със странно чувство за хумор, който не харесва адвокатите (което е още един признак за интелект). Одеалото отново беше захвърлено. Том изскочи от леглото така, както Рамбо би изскочил, ако в къщата му влезеха крадци, докато кротко си лежи.
- Липсва ти инстинкт за самосъхранение, знаеш ли!? Това ти е проблемът! Затова си на дъното на хранителната верига! – тази реч, целяща да накара комара да се позамисли, бе изречена с най–истеричния и пищящ глас, който Том бе чувал. Нервите му не издържаха. Помисли си, че ако Меги чуеше този фалцет, би си взела отпуск до края на годината. Том запали лампата, с леопардова бързина и грациозност на балетист, той приклекна и взе единия си чехъл в ръка. Време беше приказките да спрат. Очевидно беше, че този е от комарите, които каквито и доводи да им излагаш, те ще продалжат да си жужат в обсега на ушите ти и да те хапят навсякъде. Ритуалът на лова за комари бе подет с ентусиазъм, които обаче беше бързо охладен от отчайващата големина на стаята. ”Защо, мамка му, ти е необходима толкова голяма спалня” – мислеше си Том, докато обхождаше стаята с поглед и с все по–малка надежда да открие малкия негодник. Замисли се, че му трябва ново жилище. Жилище с малка спретната спалня, едно легло в средата и четри малки стенички, на които лесно да изпъкват всякакви насекоми. Комарът сега не летеше, това изчадие адово сякаш си се припичаше на светлината от лампата, в очакване вечерята му да се върне в леглото. Том помисли малко, помисли като адвокат. Умът му отчаяно преравяше наказателния кодекс в опит да открие някакъв казус, чрез който да осъди гадината и да я изпрати завинаги в буркан с дупки на капака. Той така и не забеляза комара, но видя часовника. 3:15ч!?!? Шеги и закачки с комар веселяк и времето си лети неусетно. Адвокатът, както го е учила професията, първо провери за всеки случаи и часовника на мобилния си телефон, увери се, че и той показва същия час и чак тогава се паникьоса.
- Мамка му!!! Най–важното ми дело!!! Шибана малка невестулка!!! – Том не беше сигурен, доколко „невестулка” е обидна дума в света на комарите, но силно се надяваше да е уцелил десятка и да е засегнал гадинката. – Парфюм! Трябва ми парфюм! – този път в гласа му се прокрадна триумф. Някой му бе казал или някъде бе чел, че комарите и парфюмите не се обичат. Отвори един от шкафовете в стаята и пред него се откри идеалния арсенал за борба с малките вампири. 10, може би 15 от най–новите, най–къпите и най–модерните парфюми. „Като ще морим комари, нека е със стил”, помисли си той и за пръв път тази нощ на лицето му се появи усмивка. Грабна един BOSS и се напръска като комбайнер за първа среща. След което угаси лампата и си легна обнадежден.
ЖЖЖЖЖИИИИИИИИИИИ!!!
„Не! Възможно ли е!? По–силно ли жужи!? Мамка му, от шкаф пълен с парфюми, изглежда съм избрал любимия аромат на звяра!”. Хапането зачести, а жуженето (подигравките) сякаш идваха от спортен модел комар с гигантски ремуси под крилата. Сега Том реши да разчита на одеалото, захвърляно при всички други опити за разправа с досадния вредител. Зави се през глава и скри всичките си крайници под него. Не беше необходимо да мине дори минута за да се убеди, че и този опит ще завърши с неуспех. Като се има предвид, че беше края на юни, един адски топъл край на юни, едва ли да се скриеш в импровизирана сауна е най–подходящия метод да се предпазиш от полудяване. След като загуби около колограм под формата на пот, одеалото за пореден път бе захвърлено, а Том поемаше въздух като човек, който до сега се е давел. Жжжжжжжжжиииииииииииии!!! На Том му се струваше, че усеща някаква нова нотка на жизнерадост в жуженето, комарът искрено се радваше да го види отново. Боц, ново попадение, този път огромна сърбяща пъпка се издигаше непосредствено до левия му лакът. Комарът прелетя покрай двете му уши, да се похвали. Сякаш гадинката искаше да покаже, че за нея нощта едва сега започва. С последните си остатъци от разум, Том си мислеше, че вицовете за приликата между комарите и адвокатите не бяха далеч от истината. Малката твар, също като него, беше почитател на нощния живот. И ето я сега, обикаляща заведенията предлагащи най–добрата кръв, бар „При Глезена”, бистро „Бедро” и разбира се, популярната сред комарите дискотека „Ръцете на Том”.
Малко преди 5:30ч, комарът кацна на носа на Том. „Мамка му, това е ново”, помисли си той, като вече нямаше сили дори за един последен опит да го размаже. Сега в съзнанито му се появяваше безумна картина, мъжки и женски комар седят на носа на „Титаник” с разперени крила. Мъжкият крещи, че е господар на света, а женският се хили, така както само комар може да се хили. Тогава Том заспа.
Събуди се 30 минути по–късно от гръмовното „жжжжиииииии” на будилника.
- Млъквай, шибан комар! – тези думи будилника щеше да чуе, ако можеше да чува, докато летеше към отсрещната стена, където се разби на повече от 10 парчета. Когато един час по–късно започна да звъни и телефонът, той също бе причислен към семейството на насекомите и обвинен в дейно участие в заговора, затова получи заслуженото си и се разби на части до будилника.
Том Рамок се събуди в 12ч, след сън, в който един гигантски комар го разнасяше из Лондон. Той беше пропуснал делото на живота си и естествено загуби авторитета си и шанса за голяма кариера. Два месеца по–късно беше принуден да напусне луксозния си апартамент и да се настани в малко жилище с малка спалня. Малката спалня, с малките бели стени, на които лесно изпъкваха не само комари, но и хлебарки. Година по–късно Том Рамок вече живееше на улицата и намираше утеха единствено в долнопробния алкохол, който си купуваше благодарение на просия. Чудовищен пример за ефекта на пеперудата.
Ефектът на комара.


Разказът е вдъхновен от действителни събития! Том Рамок е измислен, комарът не!


КРАЙ

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=111052