Гузна съвест.

Автор: persian
Дата: 11.06.2009 @ 10:32:03
Раздел: Поезия


Сред мрака на храма огромен
застанал е човечец скромен.
Поне за мен така изглежда,
когато бегло го поглеждам.

В ръката му свещта трепти
и той усилено шепти.
И със смирение голямо
той с Господа говори нямо.

Прикляква пред икона свята,
чело той удря във земята.
Какъв светец,какво смирение,
какво Божествено творение!
* * *
Човек там други не видях
така усърдно да се кае,
но изведнъж аз осъзнах,
че Данчо Ментата това е!

10.06.2009

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=110635