ХуЛите - фасетки/ поетичен качамак/ II

Моята стая се заключва отвътре...
Мога да търся счупените си
коледни играчки под леглото
или да си говоря
с абаносовата маса,
която сякаш никога
не сънува...
Прозорците ме пазят
от влажната утрин
и игриво отразяват
причудливите отблясъци
на изгрева...
Вратите сякаш не само се зключват,
но и лягат върху мен,
за да са сигурни,
че ме пазят истински...
Обичам да гледам
неоправеното си легло,
докато заспивам
в някой от ъглите на стаята,
покрита с врати, които ме топлят.