ХуЛите - глобата- продължение

ТРЕТА КАРТИНА

/Чува се шум на мотоциклет и пред къщичката спира полицаят Зайо Бай./

ЗАЙО БАЙ:
- Кой във този късен час
вие с ужасяващ глас?

/Дра и Ча уплашено мълчат./

ЗАЙО БАЙ:
- Питам пак най-строго аз:
кой реве във тоя час?

ЧА:
- Прилепчето Ча съм аз.
Дра е другият от нас...

ЗАЙО БАЙ:
- И кому дойде на ум
посред нощ да вдига шум!
Я елате тук при мен,
че така съм разгневен...

/Двамата излизат от пещерата/.

ЧА:
- Дра по тъмно се прибра
и понеже токът спря,
той ме бутна без да ще,
пльоснах се като кюфте...

ЗАЙО БАЙ:
Искам аз да разбера -
вярно ли е всичко, Дра?

ДРА:
Да, и моята глава
е с цицина от това.
Да, и мен ме заболя
пак от същата беля...

ЗАЙО БАЙ:
Значи всичките бели
токът прави ги нали!?
Не, не съм съгласен с вас.
Дра ще го накажа аз.
Няма рапорт да подам,
но понеже е голям,
а се вре насам натам,
Дра ще се накаже сам!
Избери си, Дра, без спор,
глоба или пък затвор...
Давам ти най-много ден!
Утре чакам те при мен!
И пижама на рае
в куфарчето ти да е
или глоба в портофейл
от паричките дебел...

/Зайо Бай яхва мотоциклета и заминава по служба./

ЧЕТЕЦ- МЪДРЕЦ:
Помощ! Помощ! Ах беда
зарад някаква греда!

ДРА:
Ча, очаква ме затвор!
Ча, позор, позор,позор!
Щото всичките пари,
дето бях пестил и крил,
дадох тока да платя...
Но белята стана..тя...
Сигурно съм закъснал...
Токът затова е спрял.

ЧЕТЕЦ- МЪДРЕЦ:
А сега де! Ах беда
стана от една греда...

ЧА:
Как ще се оправим, Дра?
И аз нямам ни пара...
Всяко левче отлетя,
парното си да платя.