ХуЛите - И даде Бог.

Епопея на позабравените българи.

На Ванчо Михаилов.

И даде Бог да се родиш,
да бъдеш дълго на света,
с живота си да защитиш
на братята си верността.

Верността към род име,
към традиции и език,
към деди незабравими,
към завета им велик.

А тоз завет бе в твойта кръв,
той водеше те в твоя път
и искаше да бъдеш пръв
в борбата на живот и смърт.

И ти успя да устоиш
и в македонската земя
вериги тежки да трошиш,
да пръскаш робската тъма!

И твоят глас като тръба
ехтеше над безумний свят,
та робската и зла съдба
да не постигне твоя брат.

Да може той във своя дом
да бъде истински свободен
и да не ходи пълзешком,
а горд,изправен,благороден!

И доживя да предадеш
борбата си на други хора
и еничарите да спреш
предателство докрай да сторят.

И българския дух свещен
да извратят във македонски,
та брат със брата,ден след ден,
да се разделят с ров гигантски!

А днес,когато веч те няма
ний битката ще продължим,
ще сринем жалката измама,
завета ти ще претворим!

И таз държава македонска
във българска ще преродим,
защото няма власт тиранска,
която да не победим!

10.01.1998 г.