ХуЛите - Бъдещето на поезията

Прочетох негов стих.
То бяха само думи, думи, думи.
Без запетайки
и без знаци помежду им.

Не знаеш просто как да ги четеш –
къде да си поемеш дъх, къде да спреш.

Добре, казàх ,
си ги нанизал тези думи,
но постави и малко знаци помежду им!
Защото на места, тъй ми се струва,
човек не знае как да те тълкува.

А пък –
известно е от памтивека,
как зарад запетайчица една,
едва не са обесили човека!

Той само дето че не ме напсува:

- Кой както иска да си го тълкува –
това съвсем не ме интересува!

От отговора му ме осени -
как ще творят във бъдещите дни!

От речника,
без смисъл и без ред,
ще късат думичките най-напред.
И ще ги хвърлят
в някакъв казан,
или във тенджера, или в тиган.
Ще ги разбъркват
със черпак или с лъжица.
А после с друга,
собствена лъжица,
читателят от тази смес ще си гребе
и щото му се падне – ще чете.

Навярно
четенето ще е сложно,
бих казал даже – ще е невъзможно.

Но само туй
“Поезия” ще се нарича,
а всеки смислен ред ще се отрича!