Всяка нощ си събличам последната риза

Автор: alisa
Дата: 21.05.2009 @ 16:31:28
Раздел: Избрано поезия


Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа -
беззащитна такава и мокра до кости.

И трепери изплашена, ще се счупи от крехкост,
тази храбра любов, това смело войниче.
И учудено гледа как последната крепост
се предава сама. Свободата е ничия.

Всяка нощ е такава. Като къща на свлачище.
Даже Господ не знае дали ще осъмне.
Не признава,но знам, че и той нощем плаче.
И добре, че е сам. И добре, че е тъмно.

Всяка нощ е такава. Онемяла до писък.
По ръба на две думи във високото слиза.
И защото обичам най-далечния близък,
всяка нощ си събличам последната риза.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=109515