ХуЛите - Песента на машинописката

Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо трепти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива
някакъв хаос разтърсва те цяла
и всичките букви преплиташ тогава.
Сега е така.
Но щом остарееш...
превръщаш се във вещ
непотребна и жалка.

Навярно и с мен е така.

п.п. Това стихотворение го написах преди 1998 г. Пускам го само, за да уважа паметта на майката на Милко КИ, която е упражнявала тази професия. За някои подробности той вече е уведомен!