ХуЛите - Увереност

Не възразявам
на моята участ,
че когато се изкачвам
по моя хълм,
не жъна мечти
досами небесата -
дърветата листят
с малки листа
и не раждат вече.
Често от погледа
го губих,
но откривах по
зеленото на папрата
и духа на орела...
Ах,как дълбоко диша
и гълта свобода!
Душата се взривява,
но оцелява.
Пороища корените
и дълбаят,
но пази равновесие.
Подпирам се
на последния лъч
на слънцето,
закопняла за ивица
синьо небе
и виждам как слънцето
облаците сресва
и обръща въздуха
във Светлина...
Извадих от дъното
на всичките неща,
които са ми най - скъпи
Надеждата
и преминавам житейския
архипелаг
на зелено,
уверена,
че Слънцето
всеки ден
се
завръща.