ХуЛите - Рошав стих

Обичам те... Обичам те сега,
когато са увяхнали градините
и някаква постеля и една земя
са всичкото, което днес си имаме.

Приех ги със отворено сърце,
защото са ни дар от небесата,
а и ни учат, че каквото се даде
е редно да се вземе. За това пък

не искат нищо, нищо във замяна,
а и да искат –няма как да вземат.
Отдавна се раздадох- не остана
и вехта риза – да ми я отнемат.

А ти пък ми се смееш и мълвиш:
„Богата си със обич. До безсрамно”
А аз ти драсвам онзи рошав стих:
„Забрави ли , че моята открадна ? "