ХуЛите - Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра

      Тангра и Иисус се оттеглиха в Залата на тайните, в която досега само Бащата имаше право да влиза. Между двамата предстоеше важен разговор за бъдещето на Вселената.

      Неочаквано в Тронната зала влетя малка светла точица, която закръжи около златната сфера. Докосвайки се до нея, светлинката нарастваше и осияваше всичко наоколо. Постепенно сиянието прие очертанията на женска фигура. Смолисти коси с венче от светлорозови цветчета покриваха раменете ù, сини като метличина ириси блестяха изпод пърхащи черни мигли… Бе облечена в сребриста багатурска униформа.
От цялата ù осанка струеше нежна светлина.
      Девойката пристъпи плавно към голям син екран на една от стените в залата и включи някакъв невидим механизъм.
      Появиха се холограмите на земни богове, почитани от народите през хилядолетията. Те попитаха:
      -Защо ни извика Светла Жрице на багатурите миротворци?
      -За да си поговоря с Вас, Велики. – отвърна девойката.
      -Къде е нашата Едносъщност, Тангра? – вкупом попитаха холограмите.
      -Разговаря с Иисус за бъдещето. Но кажете ми, Велики, защо един и същ Бог има толкова много имена? И защо пред народите Той се явява в различни образи?
      -Това го измислиха хората, Светла Жрице! Ние сме холограмите на техните представи. Но всъщност сме един Бог. Може би Наша е грешката за това многоимие. Ако не бяхме размесили езиците, когато хората започнаха да строят Вавилонската кула, навярно това нямаше да се случи. По-добре щеше да бъде хората да се опитват да се доближат до Нас, отколкото да клонират в представите си Едносъщния вселенски Бог, който е Бог не само на земляните, но и на всички вселеняни.
      -А защо не попречихте на хората да сторят това? – попита девойката.
      -Защото това е волята на Съдбата. – отвърнаха Те.
      Девойката докосна пак невидимото устройство и холограмите изчезнаха.
      „Защо в Книгата на Съдбата това не беше записано? Нали прочетох подробно всяка страница. Кой и защо е объркал земната история и е нароил толкова богове?” – каза си тя на глас.
      -Жадните за власт и богатство, Светла Жрице, те направиха това. – чу се гласът на Тангра – Богът, Едносъщ с всички останали земни богове, когото тя познаваше и почиташе през всичките си прераждания досега.
      -Но е време това да престане! – каза твърдо Иисус, доближавайки до девойката. Защото Тангра и всички останали имена са съвкупното ЗНАНИЕ на човечеството, което трябва да се изчисти от суеверието и мистиката, за да блесне с истинската си красота и сила.
      -Иисус е готов, Светла Жрице! – каза Тангра след като изслуша внимателно Сина си. Ти помниш, че Той и Майка му Мария бяха при сребърните и златните прабългари – далеч на изток в поселенията им в Долината на градовете, преди да се завърнат в Йерусалим. И там, при твоя народ, Иисус се сдоби с много мъдрост и воински умения.
Но майка му пожела той да се отклони от пътя на война, за който АЗ исках да ГО подготвя.
      Но Времето на Времената дойде. Изберете с Иисус великите войни българи, които не са губили битки през всички времена, и формирайте челните отряди на багатурите миротворци.
      Нашата Вселена ви очаква.

(Следва продължение)
3.05.2009 г.