ХуЛите - Самуиловата крепост

Станахме малък народ
в малка държава;
народ, който
с история е препил.
Накъдето погледнеш – руини от слава,
сред които ни чака
цар Самуил.

И без граници
пак сме ограничени.
Стража вътре в нас някой е ослепил
и ще ни грабне летоброенето,
докато възпяваме
цар Самуил.

Не знам – един народ ли сме,
или повече.
От кой народ съм аз?
А вие?
А те?
От този, който блудства със Словото,
или от оня, дето не Го чете?

Боли, а не знаем отде ни иде.
Боли, а не помним кой ни е бил.
И в механите чаши надигаме,
когато умира
цар Самуил.

Вкопчен в живота,
разпнат от грижи,
герой и автор на водевил –
вече не мисля,
не чувам,
не виждам.
Живуркам на улица
“Цар Самуил”.