ХуЛите - Така се люби свободата

И в миналите ни животи,
пък и сега – не ни отмина.
Със теб сме тайни патриоти.
Сега съм ти почти роднина.

Къде е дългата ми плитка?
Къде е бялата ти риза?
Това е тихата ни битка.
Чак Господ от небето слиза.

Предавам се и има смисъл.
Встрани сложи си очилата.
Сега последната ми мисъл
е как се люби свободата.

Заклевам се над теб и ножа.
Недей да шепнеш: Моя бедна…
Събличай тънката ми кожа,
та със душа да те погледна.

Откраднатата революция
до капчица си заслужава…
И не чрез синове и внуци,
а тук и днес те потвърждавам.