ХуЛите - Бягство

Тази нощ тъмнината ридае.
И разкъсва душата безмълвно.
Като малко дете за прегръдка
шупи устни и вика безумно.

Този дом е по-страшен от ада.
Моят дом,в който няма утеха.
И събирам сълзите на мама.
Няма покрив,разбито небето.

И съм кръст от зашити мълчания.
Всеки ъгъл припомня ми болката.
А стените са глухи стенания
нежно скрили ранените спомени.

Две ръце са ми нужни да бягам.
Тези твойте,които спасяват.
Няма път без гореща жарава.
И молитва без тръпнещи длани.

И когато във утрото боса
се затичам към теб нестинарски,
аз намирам прегръдката топла
и потъвам във своето бягство.