ХуЛите - Всяка прилика е случайна

Мълча и си измислям дъжд.
А вместо дъжд – порой над мене.
Как срещнах точно този мъж?
Изобщо не е до колене

морето.Чак сега разбрах,
не стига да съм само жива.
Пък който много го е страх
в гората просто не отива.

Вървя, не си измислям път
провирам се и лазя в храстите…
Пред мене тези със лова,
направо да си хапват пасти.

Не ми е мъдра вечерта.
И утрото е като нея…
Не е виновна пролетта,
а аз, че се напъхах в нея.

За преглед съм и този ден.
И правя преглед на печата.
Ех, ако не касае мен
от всичките съм най-устата.

А Господ днес ще е зает.
Било му важно да умира…
И Той май не е много в ред,
та затова и ме разбира.

След мен-потоп,не просто дъжд.
Небето ми на две пресича
последният единствен мъж.. .
И с Ной съвсем не си приличат.