ХуЛите - Буря в чаша вода

Следобедът потапя пръсти
в оранжевата купа на небето
и крехкото му ехо ще угасне
във жадните очи на здрача.

Пак въздухът от злост трепери.
Вечерята се моли да ни стопли,
уплашена от зимните ти стъпки,
примамили отровно мрака.

И думите ни хвърлят сянка
над хилавото чувство, че сме двама:
заложници на своята различност,
засаждаме дърво без корен...

Ще мога ли и днес да те обичам?