ХуЛите - Някога, някъде в бъдещето /повест/ І част глава ХІХ Плири и Танита

Академик Танита Алгоеле посрещна внучката си на аеролетната площадка на Института и заедно с Кабака се спуснаха с големия асансьор към апартамента на красивата дама.

Плири винаги с радост идваше при баба си, защото домът ù беше изпълнен с редки представители на флората на Орлеина. Те не бяха само красива декорация, но и растителни видове, които Танита изследваше в търсене на отговорите на много въпроси, решението на които беше от изключително значение за настоящето и бъдещето на Орлеина и нейните обитатели.
Академик Алгоеле гледаше с обич и любопитство внучката си, но едва когато седнаха в меките кресла, изплетени от оранжеви лиани, започна да разпитва Плири за целта на нейното идване до Лилавото море.
Кабака, която бе изморена от летенето, си хапна плодове и излезе на верандата, където полегна на едното си крило, вдишвайки упойващия аромат на Танитините цветя.
- Е, кажи сега, какво те води насам, палавнице? – попита Танита.
- Нещо много важно, което искам да направя – каза Плири и набързо разказа на баба си събитията от последните дни. Красивата дама се замисли.
-И какво общо има това с твоето идване тук? – попита многозначително след малко тя, поднасяйки на Плири ароматен плодов сок.
-Как какво? Искам да отида с татко на Зевона, но той не иска и да чуе! – отвърна развълнувано момичето.
- И правилно!- строго и кратко отсече Танита.
- Как така правилно? Ами ако не бях аз, татко нямаше въобще да знае за отворения щит на Зевона…
- Щеше да разбере, Плири. – прекъсна я Танита – Зевона е под постоянно наблюдение, откакто семейство Ердеро изчезна преди години няколко часа след кацането им на тази планета.
- Но аз ще отида въпреки забраната на татко – каза твърдо Плири.
- И как ще сториш това, дете? – подпитваше Танита.
Плири разказа набързо на баба си какво бе намислила. Танита я погледна учудено, след миг почудата се смени и момичето прочете в очите на баба си строгото „Да не си посмяла!” Красивата дама поднесе втора чаша със сок на внучката си. Плири благодари, но само докосна чашата с устни и докато Танита разговаряше с един от асистентите си, изсипа сока в цветната леха до креслото, на което седеше. Момичето стори това, защото видя баба си да капва няколко капки от някакво шишенце в сока и веднага се усъмни, че Танита иска да я приспи, за да не замине с експедицията на баща си.
Докато Танита разговаряше с колегата си, Плири съгледа красиви лилави корали и когато баба ù отново седна до нея, започна да я разпитва за тях.
- Тези корали са ми подарък от представители на една далечна планета, която те наричат Земя, а ние Синя орхидея. Срещнахме се случайно на една от междугалактичните станции преди години…
- И какви са тези корали? – продължи да любопитства Плири.
- Тези корали имат чудни свойства – пазят от злото всеки, който ги притежава. – отговори академик Алгоеле, взе един корал, нанизан на тънко влакно, усукано от лилави водорасли и украси с него вратлето на малката си внучка.
- А на Кабака няма ли да сложиш? – попита Плири.
- Разбира се, тези корали се прихванаха в нашето море и вече започнахме да изследваме свойствата им.
Дочула името си, птицата литна и дойде при приятелката си. Танита украси с удоволствие и дългата шия на Кабака, пожела на гостенките си приятна почивка и излезе, защото един от екипите на Института се бе върнал от продължителни изследвания в Изумрудената планина и академик Алгоеле трябваше да приеме доклада на ръководителя му.
Плири разбра, че Танита нямаше никакво намерение да ù помогне да замине с баща си на Зевона. Затова тя взе един лист и набързо написа на баба си кратко писмо, с което я молеше да каже на мама Мирти, че тя – Плири, и Кабака ще се включат в екипа на татко Тим.
След това направи знак на птицата и двете отлетяха стремително към Долината на пеперудите.