ХуЛите - Приказка без край

Много хиксове от пресичащи се пътища
на уравненията рядко откривах неизвестното -
проблясваше за малко във кратките ми сънища,
но на зазоряване потъваше пак в бездната.
Десетки пъти все някой ми разплиташе
зеблото, що си бях съшила за душата гола.
В сатен обличаше я и дори не питаше
колко пъти пръстите си съм избола.
Мълчах, че на площада пременените
с очи ще ме пронизват като с нож;
блестяща се усмихвах на аплодисментите,
но в дрипи се оказвах в полунощ.
Понякога, преди камбаните да бият,
във вихъра на танца, изчезвах непонятно.
Хората си принцът пращаше да ме открият:
след дълги лутания се завръщаха печални.
Във пепелта, увити в дрипите
стъклени пантофки десетки криех;
надявах пак зебло на куките
и тръгвах пак оборите да мия.
Минаваха край мене царски пратеници,
дори не забелязваха ме край огнището:
не бях аз тяхната добра красавица -
уханна роза цъфти ли по бунищата?
Тъгуваха за мене много принцове,
плетях зебла - пантофки да увивам...
И ненадейно сред безбройни хиксове
пред мен в зебло яви се разпознал ме Игрек.