ХуЛите - Някога, някъде в бъдещето /повест/ глава ХІ Кабака в ролята на хипнотизатор

Когато Кабака долетя до кабинета на професор Тим, над градчето вече зазоряваше. Плири спеше, упоена от прегръдката на мама Мирти, която също бе задрямала.
Птицата кацна тихо върху креслото. Кой знае защо тя си беше внушила, че Плири, която чрез сънищата си може да предсказва някои неща, би могла пак, ако сънува, да разкрие тайната около зелените, грозни същества, които бе видяла на екрана.
Кабака запристъпва от крак на крак. Тя искаше, но не знаеше как да накара приятелката си да направи това. Пернатата обитателка на Орлеина бе виждала как хората управляват роботи. Но Плири бе човек, затова Кабака не знаеше как да ù внуши да сънува.
Изпаднала в отчаяние, тя започна да се върти върху облегалката на креслото. Разпери едното, после другото крило, отпусна се, затвори очи и се замисли. И тогава се досети какво правеше бащата на детето, когато то не можеше да заспи или не искаше да направи това, което се искаше от него. „Да, но – каза си птицата – в такива случаи Плири обикновено биваше с отворени очи”. И все пак тя реши да опита. Изправи се, вдъхна дълбоко въздух, отвори широко огнените си зеници и ги прикова в бялото челце на момиченцето. Започна да повтаря наум през равни интервали от време думите: „Плири, сънувай какво е станало на Зевона.”
Хипнотичният сеанс продължи половин час. Когато тревожните птичи сигнали спряха да летят към мозъка на Плири, мама Мирти се събуди. Младата жена не се учуди на присъствието на пернатата приятелка на дъщеря си. Тя погали Кабака с жест, който означаваше ”Мила моя, оставям те да бдиш над съня на Плири” и се отправи към Синята зала.
Останала сама с момиченцето, Кабака реши още веднъж да повтори сеанса. Нагнезди се до главата на Плири, погали я нежно с крило по русите къдрици и с вдъхновение изрече думите, с които се надяваше да постигне желания резултат, но вместо това приятелката ù, която отдавна се беше събудила, ала не искаше да се издаде и скрито наблюдаваше с ъгълчетата на очите си всичко наоколо, прихна да се смее:
-Кабака, мила, аз не съм яйце, защо си клекнала над главата ми, сякаш очакваш от нея да се излюпи някоя твоя перната рожба?
Кабака я погледна обидено, но не каза нищо.