ХуЛите - Ян Кохановски (XVI век): Жал ми е за тебе, жено

Жал ми е за тебе, жено,
ще ти кажа откровено -
че си нямаш кой да те предупреждава;
чуй ме, пък прави каквото щеш тогава!

Ден да не остане цяло
твойто криво огледало:
то я мами - тя дори не се досеща,
че е чуждо младото лице отсреща.

Я купи си, самодиво,
огледалце по-правдиво:
там ще видиш кожа с бръчки, жълти зъби
и брадавички, израсли като гъби.

Даже твойта дойка мила
трудно би те подмладила:
махат ли се лесно бръчки стари, лански?
Не помагат кремове венециански.

Вместо тебе се срамувам,
щом те видя да танцуваш.
Знаеш ли какво у теб не ми допада? -
Мъчиш се насила да изглеждаш млада.

Същото и с облеклото -
сякаш чуждо е горкото;
модата последна съвестно повтаря,
но на възрастта ти то не отговаря.

Не упреквай дъщерята,
че като сърна в гората
скача, щом любовна сила я подеме;
не е срамно туй, което е навреме.

Светските забави вече
гледай само отдалече;
не носи венчета, а запридай прежда!
Знаеш баба сред ергени как изглежда.

Превод от полски:
Иван Вълев