ХуЛите - Някога, някъде в бъдещето /повест/ глава VІІ Кой ще рискува?

- Тим, твоето откритие дойде тъкмо навреме! – възкликна професор Кол.
- Може би, но система БХ за превключване в невидим диапазон ме смущава още.
- При създадената ситуация, трябва да рискуваме.
- Пита се кой ще рискува? – чу се зад гърба на двамата учени.

Те се обърнаха. Беше роботът Котим. При други обстоятелства те биха се разсмели от сърце на предизвикателството му, но сега се спогледаха безмълвни. И двамата в себе си бяха решили да поемат риска.
Мама Мирти се намеси:
- Но вие забравяте да проверите щита на Зевона. Ясно е, че пробив има, но трябва да се установи къде точно е той. Ами ако дори и с телепортьора не успеете да преминете през щита?
- Права си, Мирти, координатите на пролуката трябва да се вземат. Кол, моля те попитай в лабораторията какво става с телепортьорите. Аз ще се опитам да проникна с компютъра на Зевона.
- А, - зарадва се Тим – Плири идва в съзнание.

Беше времето на отпуските. Космолозите бяха се разпръснали по почивните станции на Орлеина и на близките две планети, с обитателите на които бяха в отлични взаимоотношения. В момента над сложните съоръжения тук работеше едва една десета част от екипа на космолозите.
В Градчето на учените беше и управленският щаб на Орлеина, който включваше предсавители от всички планети от системата на Полиелей. Тим, който бе шеф на космолозите, знаеше, че няма право сам да взема решение. Ставаше дума за Космоса. Затова отиде до кабинета си, откъдето изпрати съобщение до президента на Федерацията на Полиелей. Трябваше да му докладва ситуацията.
След това се върна в залата, отправи се към суперкомпютъра, натисна няколко от клавишите и замря в очакване. Зад него безшумно се изправи Плири, която вече бе възвърнала обичайното си детско изражение на лицето. Мама Мирти също следеше с очи екрана. В залата влязоха Ловис и Корин, които бяха чули и видели всичко в своите видеолокатори. Те поздравиха и мълчаливо застанаха до баща си, в очакване на големия звезден екран да се открои Зевона. Близнаците бяха асистенти на професор Кол и Плири много се гордееше с тях.