ХуЛите - Не искам да те видя преуспяла

Тъй както от земята,
стрък до стрък,
напролет раснат новите плантанти,
във сайтовете никнат -
ник след ник -
и избуяват младите таланти!

Под зимни,
обезлистени върхари,
през влажните окапали листа,
пробиват с връхчетата минзухари.
Иглики,
теменужки и зюмбюли,
и други още всякакви цветя,
чиито имена не сме и чули,
ще пълнят с красота и аромат,
просторите на този божи свят!

Аз виждам
как и ти ще разцъфтиш!
Разкошен цвят
през пъпката прозира!
От бистър извор -
твоята душа,
поезия вълшебна - как извира!

Талантът ти ще те възнагради!
Очакват те известност, почит, слава!

С изящната си
женствена ръка,
най-дивия мустанг ще укротиш!

И въдворен
на мъдростта в браздата,
Пегас ще крачи мирно след юздата.

Ще движат с теб маститите критици.

И ученици -
бъдещи поети,
ще ти поднасят своите букети,
и стегнати по всички параграфи,
ще се редят пред теб за автографи.

Но ти,
поне докато мен ме има,
се съхрани, каквато си сега -
спонтанна, дръзка и непредвидима!

Не искам да те видя преуспяла!

Не искам да те видя остаряла!