ХуЛите - Път към вечността...

По пътя, с посока
,,Зора,,
вървя на сън...
И виждам този път
да блести като мираж -
песъчинките
се превръщат
във цветя...
Щастлива съм в моята
градина , пламнала
от рози...
В протегнатите
ми ръце падат хиляди
цветчета , изпълнени
с копнежи -
от аромата им
съм вечно упоена.
След времето тичам.
Върви със
слънчеви обувки -
полага върху земята
ръкойки от лъчи -
които жъна и се
разтварят във кръвта...
Изтръпвам от горещата
им ласка -
разпалва жар
с подпалените стрели
на любовта.
И ако не се сбогувам
със теб живот,
отворила съм
една врата, която води
много надалеч ...
Към
вечността!