ХуЛите - Балада за приземяването на баща ми

С този прякор
- Летеца -
беше просто баща,
преоравал небето
повече
от пръстта.
А като се наложи
да се върнеш,
бе друг,
станал кожа
и кости -
малък стиснат юмрук.
Уж си сгъна крилата,
уж се установи…
Но напук на съдбата
перките си
не сви.
После легна
в дълбоките
пълноземни бразди -
колкото нависоко
бе небясвал преди.
И остана навеки
непослушно момче,
че където
е текло
може пак ще тече.
Не успяха годините
да ме смажат с печал:
нито си си заминал,
нито си се прибрал.