ХуЛите - Любовни досиета - част 1 (продължение)

ДОСИЕ 8 : РИЦАРЯТ

Мъжко момче с чисти, сини очи! Доблестен мъж с невероятно чувство за отговорност и пословична гордост. И една рана в душата, която толкова години не е спряла да кърви. Предателството на една скъпа за него жена , много преди да се познаваме, го беше осакатило завинаги.
Аз също бях огорчена, бях с обгорена душа, но бях спасила крилете си... И вярвах, и търсех любовта. Той я беше зачеркнал завинаги. Не искаше повече да бъде лъган.
Предварително бяхме обречени на провал. Аз усетих със сърцето си, че е по- добре да имам такъв мъж за приятел, отколкото с ласки да се мъча напразно да разпалвам изпепелено огнище...
И ние си останахме отлични приятели.
Само когато ме погледне с онези свои сини очи, се питам – а ако все пак се бях опитала?... Щях ли да се преборя с призраците от миналото му?...
Аз също вече си бях обещала да не губя повече.
И се разминахме – без болка.

Във тази нереална нощ,
измолена от мен назаем,
до тебе тръгнах доверчиво,
в очакване на чудо...

Но ти реши да ме поучиш -
смущаваше те моята усмивка
и доверчивото щурче,
запяло във косите ми...

И хитро ме поведе към пазара.

Почиваха си кротко празните сергии
под тежестта на звездното небе.

“Тук всичко се купува и продава” –
ми каза ти
и аз изтръпнах.

Звездите чак почувстваха това
и се отдръпнаха потресени.

“Щом имаш пълен джоб,
ще може да си купиш всичко –
кралица
или лъскава звезда,
сантиментална патица
или покорно куче
и нужната забрава,
с грамчета дозирана...
Така е на пазара!...”

Почувствах странен хлад
в началото на лятото...

Щурчето, ужасено,
бе замлъкнало...

Отчаяна,
потърсих помощ от очите ти,
но в тях открих невероятна болка –
ти сам бе паднал
в ловкия капан.
От миналото
в теб прииждаха
жестоки сенки
и не ти даваха покой...

Така е на пазара!