ХуЛите - Ноктюрното синьо на Светлината

Сякаш някаква
частица
от живия живот,
е пратила далечина
от глас -

но много малко
му остана говор -
само за половин
мечта.
А нали сърцето
се храни със мечти?!
И затова вътрешното
му око
е отворено -
и търпеливо чака
горещото ухание
на битието...
Но ще остане
ненапълнено,
ако разума прекосява
пустинята
само да лови миражи,
без да чува
песента
от диханието на
плодородната земя
и забрави онази
жажда на духа,
за ноктюрното
синьо
на
Светлината.
Дали сърцето
ще дочака
послание
оставено от
багрите
на
времето?!