ХуЛите - Слънчев миг

Потръпвам
от красотата, която
оставиха
птиците призори...

Погалих изгрева...
Слънцето ме опаса
с многобройните си
извори...
Изпратих молитвата
си
по слънчев
лъч -
закачи се на
синьото на
небосвода.
Прониза
с пръски
от синева
дълбочината на
сърцето -
където е мигът
останал най дълго
в мен.
Миг, напълнен
с дъх на синьо
лято ,
миг,изгрял
от усмивката
на очите ти...
Дали радостта
ще короняса
изгубените
дни?!