ХуЛите - Може би всичко и нещо подобно

Няма възраст и кратка дефиниция за любов.
Сърцето я учи, но понякога трудно разбира
сложните й метафори и семантични кодове,
налучква я и интерпретира...
Кой да питам какво е любов?
Синът ми казва:
" Харесвам " Бейби" от другия клас
когато е тъжна, когато тихо край мен мине...
Но когато е бясна, отблизо е истинска вещица
и бягам, и нямам спокойствие аз...
Сега отсъства, защото е болна,
но щом се върне, ще се скрия иззад вратата
и щом излезе- ще я подгоня...
тая малка карибска пиратка!..."
И после:
" Бейби се върна! Ужас! Няма спасение!..."
А от очите му, само една искра
може да зареди с осветление
цял милионен град!
Не знае... И кой да пита какво е любов?
Мен ли? И аз не знам...
Навярно е всичко и нещо подобно.
Навярно, любов е когато си сам...
Когато е тъжна, когато е бясна,
когато й бягаш, когато я гониш,
когато какво е не ти е съвсем ясно,
когато не питаш, когато я помниш...
И така- цял живот...
Додето обтичаш сърцето си
и се кротнеш със стаен дъх зад вратата
и зачакаш да влезе,
да свали кърпата и монокъла от лицето си,
и те види...тази божествена стара пиратка.