ХуЛите - Наежена любов

Телата ни са наежени,
в дланите на света
светят от голи копнежи.
Вече свикнах с шума
на плътните ти криле
и крещя само, когато заспя.
Дълго търсих небе,
в което да те забода
и в нощите да те гледам поне
как разбъркваш пръстта
на смътните ми чувства.
Сега ми стига само мисълта-
да обичаш е изкуство.
Но крилете ти прокълнати къде са?