ХуЛите - Не си абстракция

Видях те -
но побягнах
в кръга
и обърках
пътя.
Дочух копитата
на коне,
които отнасят те
надалече...
Трябваше
да прекосявам
реката -
но се търкулнах
по хлъзгавото
на деня.
Рамото
на птица
ме изтръгна
от
бездната.
Усетих
полъха ти -
на мащерка
ухаещ...
Твоят образ
в росата си
стоеше,
а сърцето ми
зачака
да
го
нахраниш
с
обич.