ХуЛите - На сестра ми

Тя усеща
заглъхването на неделите
от мълчание и слизане под нулата.
Точно тогава идва от детството
с вечното лято.
Пак е спортно облечена -
липсва и кърпичката,
завързана през челото
(къде ли е...).
Тръгваме мигом нанякъде,
дето ни водят очи и копнежи.
Само двете - сестра ми и аз.
Последният път пихме чай
със сладко от спомени.

Ако кацне бялата лястовица
още веднъж на рамото ми,
ще и заръчам подарък -
верния кон от мечтите на Маня.

Uff, провокира ме...