Трева

Автор: rimopras
Дата: 26.11.2008 @ 22:27:34
Раздел: Поезия


Аз приседнах на прага, а тревата растеше
озлобена и остра - за да скрие стените
на безръката, слаба, оглушаваща къща.

Сиви паяци бяха покрили очите,
аз на прага седях - до родната пръст,
и се мъчех да бъда диригент на сълзите.

Вечер падна лилава след залеза късен,
тук съм, ето ме!
Ехото блъсна стрехите
и сърцето политна - хвърчило прокъсано.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=100032