ПРИТЧА ЗА СКАЛАТА
Някога е съществувала една Скала, изпълнена с безбройно количество атоми, протони, неутрони и субатомни частици на веществото. Тези частици непрестанно са били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето, мокри се от дъжда и съвсем не се движи.
- Какво е онова вътре в мен, което се движи? - попитала Скалата.
- Това си ти - Казал един Глас от Далеч.
- Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа изобщо. Всеки може да види това.
- Да, но от разстояние, - съгласил се Гласът. - От разстоянието, което ме отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа, когато отблизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което изгражда твоята Истинска Същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във времето и пространството по определена схема, която Те пресьтворява като нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време не се движиш.
- Но кое тогава е илюзията? - запитала Скалата. - Единството и неподвижността на Скалата или разделението и движението на Нейните частици?
На това Гласът отвърнал:
- Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението и движението на Неговите части?
Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.
Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения. Тези движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява неподвижността точно пред очите ви. От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго.
Аз Съм Движеща се неподвижност. От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, много битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете реалности са „реални".
От една макроперспектива не съществува разделение и от „далечината" всички частици на всичко изглеждат като едно Цяло. Когато човек погледне камъка в краката си, той вижда камъка точно тук и сега като нещо цяло, завършено и съвършено, но дори и в мига, в който осъзнаваш камъка по този начин - осъществява се невероятно движение при невероятна скорост от частиците на този камък. А какво вършат тези частици? Те правят камъка това, което е. Когато човек се вгледа в този камък, той не вижда вътрешните процеси. Дори ако ги знае концептуално, за него всичко става „сега". Скалата не се превръща в скала, тя е скала точно тук и сега. Ако твоето съзнание се слее с една от субмолекулярните частици вътре в скалата, тогава ти ще преживяваш себе си като движещ се при безумна скорост първо „тук", после „там".
И ако един глас извън скалата ти кажеше: „всичко това се случва едновременно", ти би го нарекъл лъжец или шарлатан. Но от перспективата на една дистанция от скалата, идеята, че някаква част от скалата е отделена от друга част и още повече, че се движи с безумно голяма скорост, би изглеждала лъжа. От тази дистанция може да се види онова, което не може да се види отблизо - че всички части са Едно и че цялото движение Всъщност не придвижва нищо.
Сам разбираш, и в това отношение си прав, че целият живот е въпрос на перспектива. Ако продължиш да осъзнаваш тази истина, ще започнеш да разбираш макрореалността на Бога и ще отключиш тайната на цялата вселена: Всичко е едно и също нещо. Вселената е молекула в тялото на Бога. Това никак не е далеч от истината. И всъщност ние се връщаме в съзнанието си в тази макрореалност, когато ни се случи онова, което наричаме „умиране"? Да. И макрореалността е само микрореалност на една още по-голяма макрореалност, която е малка частица от още по-голяма реалност - и така нататък, и така нататък, и така нататък. Вечно и завинаги, и дори още по-нататък, в един свят без край.
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 792
ХуЛитери: 1
Всичко: 793
Онлайн сега:
