Да...Прочетох го. Много добро, силно и въздействащо писмо- каквото творец като него може да напише! С много истинни послания ! Чаплин е велик творец! Изключително богата душевно и търсеща личност. Той е правел Изкуство! Той самият е бил щастлив човек, животът му е бил пълен и динамичен. Но е притежавал душа на актьор. Умеел е да чувства нещата, да ги вижда и пресъздава. Творчество е да създадеш нещо, а изкуство- да го пресъздадеш. Той е творял изкуство с хъс и ясното съзнание за това и с обич към Човека. Незнам доколко това го прави клоун, или палячо, защото неговата насоченост е била към малкия човек, като в същото време той самият е бил Голям Човек! Може би героят му по- скоро е решен като такъв... Ето нещо, което той казва в своята биографична книга:
"... Журналисти са ме питали как намирам идеите за филмите си и аз и до ден днешен не мога да дам задоволителен отговор. С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имаш; при това непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула; понякога музиката, или един залез могат да възбудят въображението, да дадат плът на една идея. Според мен, трябва да изберете тема, която да ви стимулира, да я разработите и да я уточните и ако след това не можете да я развиете по- нататък, да я отхвърлите и да подберете друга тема. Елиминирането чрез натрупване е пътят за намиране на онова, което търсите.
Как получава човек идеи? Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някои хора да е по- лесно отколкото за други, но аз се съмнявам в това.
Естествено всеки начинаещ комик минава през периода на философските обобщения за комедията. През дне- два в " Кийстоун " чувах израза : " Елемент на изненада и напрежение" Няма да се опитвам да изследвам дълбините на психоанализата, за да обясня поведението на човека, което е също така необяснимо, както и самият живот. Смятам, че атавистични причини лежат в основата на повечето от нашите идейни подбуди в много по- голяма степен, отколкото полът или глупостите които сме правили в детството си- но не беше необходимо да чета книги, за да разбера, че темата на живота това са борбата и страданието. Цялата ми клоунада инстинктивно се основаваше на това убеждение.Методът, по който създавах комедиен сюжет, беше прост: хората попадат в беда и после се спасяват.
Но хуморът е нещо по- различно и по- тънко. Макс Ийтсман го анализира в своята книга " Чувство да хумор". Той го резюмира като нещо, което се поражда в резултат на смеха през сълзи. Той пише, че homo spiens е по природа мазохист, същество, което обича да изпитва болка в най- различни форми, и че на публиката й е приятно да страда като децата когато си играят на индианци; на тях им е приятно да бъдат " застрелвани" и да преминават през всички гърчения на агонията.
С всичко това съм съгласен. Но това е по- скоро анализ на драмата, отколкото на хумора, макар че те са почти едно и също нещо. Моята концепция за хумора обаче е малко по- различна: това е малкото несъответствие, което откриваме в едно на пръв поглед нормално поведение. С други думи, чрез хумора ние виждаме ирационалното в онова, което ни изглежда рационално, маловажното- в онова, което изглежда важно. Той също така засилва нашето чувство за самосъхранение и запазва здравия разум. Благодарение на хумора, ние по- леко понасяме превратностите на съдбата. Той засилва нашето чувство за пропорция и ни разкрива, че зад прекалената сериозност се крие абсурдът...."
Или казано с мои думи- човек е склонен да се смее на чуждите неудачи, грешки и нещастия, а по- порастналите вътрешно- и на своите:) Творецът Чаплин е знаел това и на него е заложил в изкуството си да усмихва хората. Честно казано, никога не съм се смяла обаче на негови филми, дори повече съм плакала, защото ги намирам дълбоко драматични и тъжни... Но те са изкуство и са направени да разсмиват. Самият Чаплин не е бил неудачник. Напротив. В живота обаче, ако се престориш на такъв, само за да разсмиваш, или будиш съжаление, би било лицемерие, или пък един остроумен и духовит начин да покажеш, че въпреки силната си житейска позиция, също си грешащ и катурващ се човек и да засилваш ефектите от това. Клоунско е, разсмива. Друг вид клоунада и палячовщина е, когато си всъщност дълбоко тъжен човек, но играеш смехурко и шут, за да усмихваш по- скоро хората. Защото човека трябва да бъде усмихван! И според мен не случайно е съдадена като имидж маскировката и гримът на клоуна и палячовците. Подареният смях трябва да е анонимен. Палячовщината наистина е изкуство. И в сценичен и в житейски план...
Отплеснах се та се не видях, но ти си виновна като пишеш такива стихове и отзиви после!:)) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 695
ХуЛитери: 2
Всичко: 697
Онлайн сега:
