Виждам, че темата е отворена все още, и искам да се възползвам от това. Не можах да намеря контекста, в който е употребена думата самораслек, и с каква цел, но мисля, че от всичко това се е получило едно хубаво стихотворение, което четох с удоволствие. Мисля, че от дискусията, която не протече по най-добрия и нормален начин, се поставят няколко съществени въпроса, които ще се опитам да откроя по памет поради липса на време. Искам да направя уговорката, че аз самата имам много недостатъци и може би точно затова вземам присърце нещата. Нека казаното се приеме и като самокритика.За мен са съществени въпросите : 1.)Кой има право да участва във форума? Слабите поети (респективно др. категории автори) имат ли право и има ли такава класификация? Кога се дава тя? Кой я дава? Гаранция ли е броят на гласувалите, на коментарите и на прочелите и доколко? А ако изобщо не е предложено лично творчество? Има много регистрирани, които нищо не са предложили. Творческият процес е сложен и понякога талантът разцъфтява, друг път - позагасва. 2) Целта на форума е да срещне различни автори с различни стилове, с различен творчески опит, които взаимно се обогатяват и са в различна фаза на изява и утвърденост. Да им даде възможност да споделят, да оказват помощ с мнение, с конкретно предложение за подобряване на текста, да си вдъхват кураж и много други важни насоки на взаимовлияние и взаимодействие. В този контекст изреченията за поздрав, за топлота и сърдечност имат ли място и доколко? Къде им е мястото? За мене те са допустими, но без да се прекалява и обезмисля срещата във форума. Въпросът за тях беше поставен правилно и честно. 3) Ника поставя един важен въпрос - за отрицателната преценка на дадена творба, ако някой я мисли.Повтарям - това е много важен въпрос. Но съгласявайки се с Ника, мисля, че и в това отношение трябва да има необходимата култура. Оттук трябва да се започне. Имаше много грозни неща и моменти в спора около стихотворението на Латинка , а и в моята практика има такива, така че трябва да се замислим и върху това. Ника, защо с такава страст , на живот и смърт трябва да се спори? С обиди, дребнавост, с ирония! Но иначе тя и другарите й са прави, че трябва да се завиши качеството и отговорността при рецензирането. Защо този въпрос има нужда от специално обсъждане? Заради културата на рецензиране, на спора, а също и заради психологическите особености на творческия процес и психическото състояние на твореца. Дори един и същи човек ще реагира по различен начин в различни състояния и ситуации, друг може и да се самоубие, ако това е капката, преливаща чашата на неговата издръжливост. Освен това вие бяхте много категорични, Ника. Аз също не правя изключение от тази слабост. На мене и на много други стихотворението хареса. Защо постъпваме така? Защото и ние сме в различно състояние, а понякога в душите ни има натрупване, което избухва като лава и просто олива този, който попадне на пътя. Понякога не знаем как да критикуваме. Или знаем, но не го правим.
Исках още неща да кажа, но зае много място. В крайна сметка, въпреки лошото начало, тази дискусия е ценна за форума и въпросите се нуждаят от по-специално и детайлно изясняване. 4)Без никаква ирония и упрек ( човек не може да знае всичко никога), вижте в Правописен речник на съвременния български книжовен език ( моят е от 1995 г. , Академично издателство "Проф. Марин Дринов") за стилистична употреба на думите, където при някои нарицателни имена е допустима главната буква, без да са собствени имена. ( стр. 41,42). Добре е да се види последното издание, защото нещата са динамични в правописа, но знам, че няма промяна. Може обаче да има някакво уточнение.
5.) Споменах, но искам специално да откроя въпроса за различните стилове в поезията, за различните видове стихове. Мисля че в основата на харесването и нехаресването са и тези предпочитания(често), а не толкова самата творба. Вчера рецензирах едно чудесно стихотворение - 73 прочита, нито един коментар. Защо без коментар, без гласуване. От чужденец, на български език с отлично подбрана лексика. С красиви чувства. Има постижения, независимо че този начин на изразяване може да не допадне всекиму. Като оценители не трябва да смятаме собствения си вкус за единствено добър, а просто да си признаем, че даден начин не ни харесва, но да зарадваме автора с признание на добрите постижения, да го пощрим. Аз мисля, че в сайта има страхотни неща, от които невероятно се възхищавам. Дори не смея да напиша рецензия понякога, но това не умаловажава изявата на Латинка, нито уважението към нея, независимо дали е член на съюз, или не.
За мене този спор беше изключително полезен и като се отсее разумното, той може да отвори страницата към едно по-качествено общуване и взаимодействие между всички нас. |