Менте ли? "Ментета сте вие, одрани котки!" - както би казал Любен Каравелов!
Това ми стихотворение е наистина едно безобидно, шеговито стихотворение. И нито то, нито пък аз имам претенциите че то носи белезите на високата поезия. Суперлативите за него, които написах в предния си отзив, бяха само за да подразня Регина.
Но стихотворението ми в никой случай не е менте! То е едно нормално стихотворение, и са му присъщи всички обективни критерии за поезия: и ритъм, и рима, и образност, и преносен смисъл, и смисъл въобще!
И в него – по моя преценка , има два реда, които всеки който изпитва радост от поезията няма как да не забележи, а дори и да ги запомни:
«Бор расте до мургава еличка / и с игличките я гъделичка!»
Колкото и «изтъркани и банализирани» да са литературните ми похвати, аз не знам някой да го е казал толкова простичко, закачливо и поетично! А и последното двустишие:
“За останалия свят забравят
и шишарки мънички си правят!”
също е хубаво и запомнящо се - защото синтезирано, а и чрез метафора, много вярно изразява какво правят влюбените, когато се усамотят.
Сори, но който не е усетил тези четири реда, който не е могъл да се усмихне на тях, той наистина няма чувство за поезия!
Какво повече искате от едно стихотворенийце, че ще го наричате менте? Защо да е менте – фалшификат на някое друго ли е, претендира че е стихотворение без да е стихотворение ли – нима не влиза в определението за стихотворение?
И ако употребата на цезура в толкова елементарна стъпка за Регина е недопустимо, то това не се отнася и за мене! “Всички правила приети/ са дребните поети! / За великия поет/ няма ни закон, ни ред!” Употребил съм я и окото ми не е мигнало!
“Мен не даскали с тояги ме качиха на Пегас!” – ще повторя думите на Шандор Петьофи. Ще повторя и други негови думи: “Стиховете ми или се нуждаят от защита – и тогава всичко е загубено, или не се нуждаят от защита – и тогава всяка защита им е ненужна!”
Но покрай това ми стихче Регина ме оплю целия - и като автор, и като човек! И то така, че който не ме познава наистина може да си помисли, че е вярно!
Много се заблуждаваш, Регина! Защото аз не смятам себе си за голям поет, но съм поет все пак! И наред с незначителните ми, най-често закачливи шеговити стихчета, имам и неща които са се чели, четат се и ще се четат! И не четири, а девет книги съм издал! И се гордея, че от “Бащини съвети и поуки” се продадоха 1000 бройки, от “Типови лъжи и измами” – 300 бройки, от “Спи щастливо таралежче” – няколкостотин бройки. Целите им тиражи. Ей така от пет-шест книжарници, без никаква реклама – хората ги вземат в ръка, зачетат се и си плащат. Последната ми книжка – с хумористичните поеми, е “Пациентката на доктор Врабчев”, но тя е в тираж само за познати и приятели.
И теб, Регина, и Киарт, и Албатрос - ви смятам за много добри поети. Но направете си такъв експеримент: освен в “Хулите”, “Откровения” и не знам в кои още хвалебствени сайтове, пуснете и нещо в e.bane .net. Там е най-безкомпромисната публика! Там обикновено поезия не пускат, не пускат безинтересни и незначителни неща. Но може и да ви го пуснат. А след като ви го пуснат, ако получите за произведението си оценка четворка или повече от четворка, аз пред всички ще заявя че сте много големи поети! По-големи от мене!
За себе си аз смятам, че ако нещо от поезията ми ме надживее, това ще са хумористичните ми поеми. И се гордея, че те не само бяха пуснати в този сайт, но и оценките им бяха над 4,50, някои и над 4,80 – най-високите оценки за съответните месеци! Оценки в такъв сайт, и то за поезия!
А Регина ще ми разправя да гледам как другите пишат! От това, че някой си затваря очите, светлината в света не става по-малко! На вас може да не ви харесвам, да не можете да ме четете, да не ме понасяте, но за други пък съм четивен и интересен.
Възмути ме и това, че уж де ви поднасям буламачите си – буламачите си аз не ги поднасям на никого; пускам си произведенията, без на никого да ги натрапвам. Хулитерите сме толкова много, че ние и тези които обичаме не можем да прочетем – защо да посягаме към тези, които ни са безинтересни или противни?
И още едно нещо неприятно ме жегна: «... и тогава върви критикувай!» Не очаквах, че "критиката" ми е толкова противна за авторите /изключая един двама, но за тях си беше ясно че то е на друга основа/. Какъв съм аз че да критикувам, кого и защо да критикувам? И ако някога съм казвал че нещо би било добре да се поправи, то е било само с добри чувства, и винаги съм обяснявал защо смятам така.
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1038
ХуЛитери: 4
Всичко: 1042
Онлайн сега:
