Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Re: В профил и анфас по навик и с обич (рейтинг: 1) от missana на 26.02.2014 @ 12:30:51 | Миглена! От това, което си написала в този коментар разбирам, че си като океана на Соларис /от Лем/. Изненадан съм много приятно от широкия спектър на интересите ти. Ако изобщо съм някакъв Рицар, то аз съм единствено Рицар на Истината. Защото съм прозрял нещо фундаментално на фона на вечното търсене: "Кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам". А то е, че човек трябва да си отговори на 2 основни въпроса - Какво не иска да бъде и Какво иска да бъде.
За да бъде успешен отговорът на първия въпрос, трябва да опознаем задълбочено миналото си и да го почувстваме до степен на живо същество. Докато отговорът на втория въпрос е невъзможен без познаване на Бъдещето.
Хипотезата за връзката на атлантите с Египет /Та Кемет/ е предмет на един прекрасен роман на Виктор Карнбах от 60-те години на миналия век. Романът е озаглавен "Вълшебният кораб", но по-добро нещо по темата не съм срещал. Естествено е, че огледалото, което имах предвид е свързано с протоцивилизация и е древен континент /или голям остров/ посредник между останалите късове суша. Дали това е била Атлантида, Лемурия, Тамиламан е без значение. Имената не са важни. Истината винаги има свойството да е някакъв съществен инвариант. Тя не обича да се влияе от декора.
Въпросът носи ли знанието печал, е поставен още в Еклесиаст /Библията/ и там е отговорено утвърдително - "И който трупа знание, трупа печал!". Но забележи, че е казано "знание", а не "познание". Защото познанието ни води към Истината, а "Тя ще ни направи свободни" /Иисус/. "И вие ще познаете Истината и ще останете потресени" /Иисус от Евангелие на Тома/. Но "Що е Истина" запита прокураторът на Юдея Пилат, а Иисус не му отговори. Истина, казвам аз е всяко онова нещо, което се явява средство да отместим хоризонта. В този смисъл, дори едно еднопосочно движение /дори без цел/ е вече крака на Истината. Въпросът за Истината е тясно преплетен с въпроса за това съществува ли нещо абсолютно или всичко е релативно. Защото ако е второто, то Абсолютна истина няма, а има само релативни истини. Тук се вмества и темата за агностицизма. Познаваем ли е светът рационално, или както счита Кант, ние познаваме само хомотопноеквивалентната си развивка в него, а обективната Реалност е нещо в себе си. Всички надежди за финитно познание рухнаха в калта. Вече е ясно, че светът не е рационално познаваем. Дори квантовата механика ни учи, че в опитите си да познаем нещата рационално ние ги променяме. Има два вида познание. Първият е на Бездната /космическата, на тъмната материя и енергия, на небитието, ако щеш/. Там ти правилно цитираш, че рискуваме и Бездната да ни забележи и да се взре в нас. Това познание не ни е подвластно и никога няма да бъде. Да го постигнем би означавало да се слеем със Създателя и да повдигнем булото на Тайната. Аз не вярвам в принципната възможност за това. Второто е да познаем себе си. Това е постижима задача, а приказките на древните, че човек илюстрира изоморфизъм между микро и макро структури са лелеяни мечти. Това е абсолютно грешно схващане и мечтана утопия. Опитът да познаем себе си е успешно илюстриран в "Трактат о жизни" - най-забелбежителното произведение на Лев Толстой. То може да промени завинаги живота на всеки, който го прочете /и то към по-добро/. Блез Паскал сее съмнения и черни мисли в своя забележителен труд "Мисли" и е по-скоро сторонник на скепсис по отношение на това познание. Трактатът ДаоДъДзин на Лао Дзъ, както и разни древни учения, като това на толтеките, поднасяно в примамлива и мистична светлина в книгите на Кастанеда, също дават отправна система за един индивидуален опит за самопознание. Тези пътища могат да са много опасни за индивидуално следване /без учител/. Те са добри единствено за интелектуален гъдел. Висшите раздели на Йога, известни като Раджа йога, също търсят това индивидуално познание. Там се залага на т.нар. "Пещера на Брахман" / в древнокитайските текстове наречена "Нефритения дворец"/, която съдържа етерните двойници на пинеалната жлеза - "третото око" /за която Декарт е предполагал, че е седалище на душата/ и на хипофизата и на провеждане на специфичен "нервен импулс" между тях, равносилен на осветяването на Пещерата и оттам на Пълното познание.
Но в отговор на един коментар няма как да се разискват толкова сериозни неща. Затова спирам дотук. Ще кажа само в заключение, че да се полежи на един самотен плаж под животворните лъчи на слънцето, да се разходи човек из планината, съзерцавайки красиво високопланинско езеро с извисен като готическа катедрала над него връх, както и да се прочете хубава книга, е предостатъчно много, за да се почувстваме щастливи. Дори е за предпочитане този, чисто хедонистичен, подход пред опасните търсения на Призрака на Истината! |
] | |