О, аз безмълвна паднах пред това изящнословие, заттова за благодарност поднасям мъдро разказче на Закария Тамер на кажи-речи арамейски:
Тигрите на десетия ден
За тигъра в клетката горите останаха някъде далеч назад. Но той не можеше да забрави. Гневно гледаше мъжете, струпани край него, а те го разглеждаха любопитно, без страх.
- Ако наистина искате да научите занаята ми, да станете добри дресьори – говореше един от тях спокойно и властно, – никога не забравяйте, че първата ви цел е стомахът на врага. Сами ще се убедите – занаятът е колкото труден, толкова и лесен. Вижте този тигър. Сега е зъл, надменен, горд, че е волен, силен и безстрашен. Но ще се промени. Ще стане кротък, занимателен и послушен като дете. Само наблюдавайте какво ще се разиграе между мен и него, между стопанина на храната и другия, който я няма, и се учете.
Мъжете го увериха, че прилежно ще изучават новия занаят.
Дресьорът се усмихна доволно и наслешливо попита тигъра:
- Как се чувства нашият скъп гост?
- Донеси ми да ям, време ми е да се храня!
- Ти ми заповядваш?! Какъв смешен тигър! – престори се на учуден дресьорът. – Та ти си мой затворник. Добре запомни, тук единствено аз мога да заповядвам.
- Никой не може да заповядва на тигрите.
- Но сега ти не си тигър. Тигър си само в горите. А в клетката си роб. Трябва да се подчиняваш на заповедите ми и да правиш това, което искам.
- Никога няма да бъда роб! – разгорещи се тигърът.
- Но ти си принуден да ми се подчиняваш. Храната е моя.
- Не искам храната ти.
- Добре, щом искаш, гладувай. Няма да те карам да вършиш нищо против волята си. – И като се обърна към учениците си, добави: – Ще се промени, ще видите. Вдигнатата нагоре глава не насища празния стомах.
Тигърът огладня и с тъга си спомняше как като волен вятър преследваше жертвата си.
На втория ден дресьорът и учениците му отново наобиколиха клетката.
- Не си ли гладен? Сигурно си гладен. Гладът те мъчи, вижда се. Е, хайде, кажи, че си гладен, и ще получиш месо, колкото си искаш – говореше дресьорът.
Тигърът мълчеше.
- Прави, каквото ти казвам. Не бъди глупак! Признай си, че си гладен, и на минутата ще имаш храна.
- Гладен съм.
- Падна в капана – подметна през смях дресьорът на учениците си. – За него вече няма спасение.
После се разпореди и на тигъра донесоха много месо.
На третия ден дресьорът каза:
- Ако искаш да ядеш днес, трябва да изпълниш желанието ми.
- Няма да ти се подчинявам.
- Не бързай! Желанието ми е много просто. Сега ти се движиш в клетката. Кажа ли ти „спри“, трябва да спреш.
„Желанието му наистина не е нищо – помисли си тигърът. – Струва ли си да се инатя и да гладувам?“
- Спри! – заповяда грубо дресьорът.
И тигърът се закова на мястото си.
- Браво! – весело одобри дресьорът.
И докато тигърът, доволен, ядеше лакомо, дресьорът обясняваше на учениците си:
- Скоро ще стане книжен тигър.
На четвъртия ден тигърът пръв се обяди:
- Гладен съм. Кажи ми да застана мирно.
- Виждате ли? Той вече харесва заповедите ми – похвали се дресьорът на учениците си. А на тигъра каза: – Но днес ще ядеш само ако мяукаш като котка.
„Защо да не мяукам – размишляваше тигърът, за да укроти гнева си, – това ще ме забавлява.“
И той замяука.
- Ти ръмжиш. Това не е мяукане – смъмри го дресьорът.
Тигърът опита отново, но дресьорът сърдито го прекъсна:
- Мълчи! Мълчи! Отвратително мяукаш. Днес те оставям да се упражняваш, а утре ще те изпитам пак. Ако успееш – ще ядеш, ако не успееш – няма да ядеш.
Сред глъчка, смях и шеги той бавно се отдалечи от клетката заедно с учениците си. А тигърът горещо зовеше горите. Но те бяха тъй далеч…
На петия ден дресьорът повтори:
- Ако мяукаш добре, ще получиш парче прясно месо. Хайде да те чуем!
Тигърът замяука.
- Чудесно! Чудесно! Ти мяукаш като котка през февруари – пляскаше с ръце доволен дресьорът. И му хвърли голямо парче месо.
На шестия ден, щом се показа дресьорът, тигърът замяука. Но дресьорът мълчеше намръщен.
- Нали мяукам също като котка?
- Реви като магаре!
- Аз, тигърът, страшилището на животните в горите, да рева като магаре?! Ще умра, но няма да изпълня желанието ти – негодуваше тигърът.
Дресьорът си тръгна мълчаливо.
На седмия ден той застана до клетката и кротко усмихнат попита:
- Искаш ли да ядеш?
- Искам.
- Месото, което ще ти дам, си има цена. Реви като магаре и ще го получиш.
Тигърът се опита да си припомни горите, но не успя. Той притвори очи и зарева.
- Не е добре! Но жал ми е за теб и ще ти дам парче месо.
На осмия ден дресьорът каза:
- Слушай! Ще произнеса реч. Щом свърша, ти ръкопляскай възторжено.
- Ще ръкопляскам.
- Драги граждани! – започна дресьорът. – И друг път по различни поводи сме разяснявали нашата позиция по съдбоносните проблеми. Тази позиция е твърда и ясна. И ние няма да я променим, колкото и да заговорничат вражеските сили. Уповавайки се на вярата, ние ще победим.
- Нищо не разбрах – продума тигърът.
- Трябва да се възхищаваш на всичко, което казвам, и да ръкопляскаш възторжено.
- Извинявай. Аз съм невежа и неграмотен. Думите ти са чудесни. Да бъде, както искаш. Ще ръкопляскам. – И тигърът заръкопляска.
- Не обичам лицемерието и ненавиждам ласкателите. За наказание днес ще те лиша от храна.
На деветия ден дресьорът хвърли снопче трева на тигъра:
- Яж!
- Какво е това?! Аз не ям трева. Нали съм месоядно?
- От дне нататък ще ядеш само трева.
Когато прималя от глад, тигърът опита тревата, но вкусът й не му хареса и той се отдалечи отвратен. После се върна и полека-лека свикна с новата храна.
На десетия ден всичко изчезна. Нямаше ни дресьор, ни ученици, ни тигър, ни клетка. Тигърът бе станал гражданин, а клетката – град. |