Забележителен анализ, забележително тълкуване!
Поразително – откъде това любопитство, този интерес, та да направиш такова талкуване? Само на двама човека любопитството и интересът могат да бъдат толкова безгранични – интересът на учения и интересът на влюбения!
Но колкото и голям да е бил интересът ти, пак е странно как си стигнала до тези прозрения – освен ако сам авторът, в постелята, не ти е споделил какво е искал да каже. Нали:
”Но най-добре ни беше, когато, “след това”,
говорехме, щастливи, за всичко на света!”
Права си – много тънък момент в отношенията между мъж и жена. Но труден ли е за описание? Зависи. Авторът е поел по по-трудния път, по пътя на неясните асоциации, но вероятно е имало и друг, по-ясен начин, който да не допуска различни тълкувания.
А аз обикновено приемам, че авторът е искал да каже това, което е написал. В случая какво си мислех, докато го четох:
“Ти ела - топъл ъгъл от днешната стая.” Недоумение – защо му трябва, защо вика още един ъгъл? С ъгъла ли ще си пие кафето? Малко ли са му четирите ъгъла в стаята, любовен шестоъгълник ли му се иска да правят (пет ъгъла и той)? А ако става въпрос не за ъгъл, а за някоя приятелката, защо ще я нарича “ъгъл”?
И разговора за кафето го приемам за буквален битовизъм, и си мисля: що ли ни занимава с това?
“Запали си цигара” пък ме дразни: липса на култура, пушене в затворено помещение, при положение че институциите полагат толкова усилия за изкореняване на този порок.
“Поразпитай очите какво са видели” го разбирам “разпитай ме какво съм видял”, а не както ти го тълкуваш: “Разкажи какво си видяла?” Защото собствените си очи няма какво да ги разпитва, какво са видели те тя трябва да си знае.
И “Не валиш напоследък” не го свързах със сълзи. За да го свържеш със сълзи, и въобще за да се разбират посланията по същия начин, както ги чувства авторът, трябва и читателят да е на същата вълна. А аз, който в тези дни си мисля за сушата и реколтата, го възприех като “Напоследък нещо си зарязала поливането, защо така?”.
“Как да сложа на ъгъл горчивите устни?” го разбрах като колебание – каква ли гримаса на неудоволствие да направи от това, че е пропуснал да донесе и втора чашка.
В следващите два реда на този куплет има някакъв смисъл – вяла си, неуверена си, не знаеш какво да решиш. Боиш се да не изпуснеш влака и да се наложи да даваш обяснения защо те е нямало толкова дълго. Но “не знаеш” и “някой влак” са неточни думи – вместо “не знаеш”, по-точната вероятно е “боиш се”, а и влакът, за който става въпрос, трябва да е определен, конкретен, а не “някой”; да бъде или “последният”, или “обратният”, или “за дома”; иначе влакове безброй – няма как “някой” да не изпусне.
Виж това “Остави го да тръгва!” е добре, ясно казано – зарежи го, остани с мен!
Но “Изгорени зад нас си осъмват полята, само трябва да искаш”, е много неясен израз. Какво трябва да иска лирическата, изгорени поля ли? И защо?
Накрая пък “А когато си тръгваш, бъди с други платна и ме чакай – за вятър” съвсем обърква: уж иска от нея да зареже всичко и да остане с него, а я отпраща.
И какво иска от нея? Сама, без да е той до нея, тя да смени позицията си, да стане с друга настройка, и “ДА ГО ЧАКА ЗА ВЯТЪР”? Че кой може да се подлъже по такова обещание? Нали няма нищо по-променливо от вятъра? Както иска от нея да си смени настройката, “да смени платната” (което значи че счита този род промени за нещо лесно и нормално), така и той утре може да се промени; и вместо да й бъде попътен вятър, да стане страничен, насрещен, или съвсем да се покрие и изчезне.
Не, такъв лирически на мене съвсем не ми е по душа! А оттам – и стихотворението.
Навярно очакваш да посъветвам Александра и тя да се стреми да пише по този начин. Но този начин на писане може да е бил добър за някога, когато читателят е имал време с часове и дни да съпреживява и въздиша над някое стихотворение, и да умува какво е искал да каже авторът. Днес обаче, примерно аз, открадвам на два-три пъти по половин час да надникна в сайта, и за този половин час трябва да прочета десетина стихотворения; а ако и две-три от тях ме провокират да им направя коментар, време не остава. И затова кредото ми е: “Пиши просто и ясно! Хем ти по-малко време и сили ще хабиш, хем и тези, които четат, по-лесно и вярно ще те разбират!” Но така да пишат могат само тези, на които им е ясно какво искат да кажат.
Твоят анализ е хубав, показателен, може да служи за образец на анализ на такава поезия. Но защо не си го направила под стихотворението, още когато е публикувано, преди около три месеца? Там под него има няколко коментара, в смисъл на “възхитително”, но какво му е възхитителното никой не казва. Би могла да го кажеш ти. Но още по-добре би било да ни го обясни Травалер – за да сме сигурни какво той е искал да изрази. Защото при такава метафоричност и при толкова недоизказаност и твоето тълкуване може би е неточно.
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 545
ХуЛитери: 4
Всичко: 549
Онлайн сега:
