Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 366
ХуЛитери: 0
Всичко: 366

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Re: черна неделя /записки на Норвежеца/ (рейтинг: 1)
от mariq-desislava на 20.07.2012 @ 18:16:33
Чакам всичко де се обедини в роман, притежаваш достатъчно енергия и дарование за тази цел (не че те познавам, просто те чета и оттам съдя:) Дотогава поздрав с този текст:

Отвъд смъртта


I

В един древен ръкопис, който е намерен в пещера някъде в Юдея пише:
"От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена и ще сложат началото на новото човечество. Те пол ще имат, но няма да го познават и използват, защото друго ще е тяхното значение. Всички достойни ще бъдат техни деца, защото деца те няма да имат. Имената им са Йон и Ана. Те ще бъдат птици, но никой няма да знае, защото ще са хора по вид. Само един ще ги познае и ще иска да ги погуби..."
Тук ръкописът свършва. Жалко.


II

- По какво ще познаем свършека на света? - питат учениците.
- По това ще познаете, когато Природата започне да проституира
значи дошъл е краят - отговори учителят.
- Тя е била богата. Завидно богата - продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават много малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка. Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.


III

Берлин е особено място. Нещо символично има в този град.
Достатъчно студен и Красив за да може да бъде определен категорично. Може би такова е просто моето впечатление. Вече десет дни бях там. Купих си от берлинския битак едно старо яке и с него се чувствах много добре. Пари нямах много, затова предпочитах разходките. "Кудам щрасе" е приятен за очите на всеки, който се чувства европеец. Вървиш и гледаш света около себе си, който е пропит с дъха на една нова култура. Тя носи всичките визуални предизвикателства на своето време. На мен ми беше леко. Чувствах окото, което наблюдава. Смрачаваше се. Аз се сливах с тротоара, след това проблясвах сред рекламите на витрините. Накрая се разливах в тълпата, разтягах се от удоволствие и се събирах в себе си. Така на един ъгъл видях нея. Познах я веднага и се смутих. Това беше Природата. Беше обута с червен чорапогащник, къса пола и високи черни ботуши. Отгоре имаше късо палтенце от неизвестна за мен кожа, под което се виждаше голямо деколте. Дрехите и бяха скъпи, но стари и износени. Беше студено. Отдавна вече я гледах. Тя се приближи и с леко призрачна усмивка ми заговори. Учудих се, че разбирам думите и защото в този град това не ми се случваше често. Тя говореше на някаква смесица от славянски наречия. Такъв изказ не бях чувал, но я разбирах. Тя ми каза, че е от славянски произход. Аз наистина се обърках, защото не бях предполагал, че това е възможно. Обясни ми още, че е най-добрата проститутка в района, но за мен щяло да бъде без пари защото съм пратен. Подаде ми ръка и ние тръгнахме. Видях, че е красива. Завихме на първия ъгъл. Тя ме целуна и продължихме. Обясни ме, че с мент цялата история ще свърши. Нямах сили да се противопоставя. Вървях без да се замисля. Влязохме в тъмен вход. Тя пусна лампата. Качихме се на третия етаж. На вратата не пишеше нищо. Тая отключи. В стаята беше хладно. Приглушена светлина идваше отнякъде. Чувствах се замаян. В полутъмното тя се съблече. Помогна ми и на мен. Обзе ме еротична възбуда. Целунах я няколко пъти. После легнахме на кревата. Сега щях да се любя с Природата и целият космос щеше да ми се възхищава. А после всичко щеше
да свърши. Последното нещо, което си помислих беше: "Сбогом, Берлин".


IV

Йон и ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.
- Какво е това под нас? - попита тя.
- Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.
- Всичко ли е това?
- Да - каза Йон.
- А ние къде сме? -попита тя.
- Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по
това, което си спомнямеза нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко, което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.
Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:
- Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. - Страх ме е Йон - отговори тя.
- Не се плаши. Така е трябвало да стане.
И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.
- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
- Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна
надолу. Последното, което се чу беше:
- Почакай! Не мога без теб в нощта.

29.02.1992г.

]