ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 718
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 718
 | Re: Мъжете не плачат (рейтинг: 1)
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 08.06.2011 @ 12:35:31 | Такава дисекция искам... за да се види как изглежда в очите на другите посланието изпратено в стихотворението и дали съм успял да внуша онова, което ме е накарало да го напиша.
Разбира се, че не е задължително да бъде разтълкувано еднакво от всеки читател, често пречупваме прочетеното през призмата на своите усещания за да адаптираме думите на автора към своето моментно състояние.
Стихотворението започва с констатация:
В горчилката на мъжките сълзи
река солена с горест се разлива...
Това е категорична констатация за силата на мъжките сълзи, които в истинския мъжки свят са рядкост. За да заплаче истинския мъж е необходима истинска душевна буря или непосилна мъка и скръб. Не мога да се съглася с определението на Ангар, че заглавието трябва да предреши от първите редове развоя на творбата, за мен заглавието е обобщение на идеята и смисъла вложен в нея. Има известна логика в твърденията му, но ако се прочете по внимателно, което всъщност не е вложено в замисъла на автора за първоначално внушение. В никакъв случай обаче не можем да определим първите две строфи като "рев".
Следващата строфа индикира моментното състояние на лирическия:
В зеници празни гърбаво пълзи...
ясно е, че моментното състояние се идентифицира с "празни зеници" - които могат да означават не само дълбоката душевна празнота, но и липсата на сълзи в тях.
... живота, който бавно си отива.
Това е безспорно резюме на духовния катарзис на героя... но вместо горчива река от сълзи, неговите зеници са празни.
"гърбаво пълзи"
е подходяща метафора за неудоволетворението от живота, но в никакъв случай не определя лирическия като женствен представител на силния пол или създава впечатлението за някакъв уродлив представител на онази част от него, която с начина си на живот се отказала от неговата същност. Всеки от нас е критичен към бита и в зениците ни често преминава отблясъка на неговите неудобства и " гърбавия" в случая не става въпрос за физическа уродливост на живота, а за неговата структура и за неприятните предизвикателства на кармичните ни задачи. На кой не му се иска живота му да преминава на пълен ход, като платноход с развяти платна и попътен вятър. Но това е невъзможно и лирическия го потвърждава с :
С проклятие към пъкъла върви
в бездушието пътя си открива...
Проклятието е избрания кармичен път, а вродения бунтарски дух на човека - се приема за жертва. Бездушието в случая не е проява на малодушие, а в безропотно приемане на обстоятелствата в живота на лирическия, безсилието да ги промени и осъзнаването за своята невзрачност в космически план и въпреки това, заобиколен от това бездушие, да търси своя път.
Нека направим необходимата дисекция и от гледната точка на автора и естествено, защото замисъла е негов. Изразните средства в поезията дават сравнително голяма свобода и на авторите и на критиците да разискват върху сравнително ясни на пръв поглед неща и пространството да се обременява с още излишни дискусии. Винаги съм смятал, че поезията е духовна потребност и както и в живота има хора, които се изразяват добре - други не успяват. Но това не ги прави по-малко стойностни. Виж, ако имаш претенции за високи художествени постижения става задължително да го правиш не само според правилата, но и според възможностите си. внушението на моите стихове е основното, което ме вълнува. Онзи път- най-краткия до сърцата на читателите, за да им дам възможност в моите думи да открият своите, онези неизказаните.
Още едно потвърждение за логическата насока на заглавието е :
два кратера са мъжките очи...
в покоя им надежда не заспива...
учуден съм, че тази метафора е останала неразбрана в яснотата си...
Не е необходимо да се споменава, че са сухи... думата " в покоя им" означава заспали кратери- недействащи, значи и сухи, но надеждата да се събудят с нови вълнения остава открита, както би могъл да избухне заспал вулкан. Поетичните похвати с цел спазване на ритмиката и правилния стил, често водят до находки в изказ или до нелогизми, но в случая е пределно ясно за какво иде реч.
Те никога не плачат щом боли
безмълвно суетата ги убива...
Предложението на Ангар за поантата е същото, само казано по друг начин.
“Те никога не плачат щом боли,
дори и болката да ги убива!”
но, хайде да погледнем, какво се крие зад суетата, ...според мен прекалено много спецификации, но тя е винаги свързана с определено действие...а в случая суетата да не плачеш, да не покажеш слабост, да не станеш уязвим... страха от това да не те приемат за слаб, а именно това е визирал в дисекцията си едностранчиво и според правото си на собствено мнение Ангар. Но не слабост е състоянието на лирическия, а сила... сила да приемеш неприемливото, независимо от духовния си стремеж и безмълвно да понесеш съдбата си. И не болката ги убива , а суетата да я прикриват, за да не бъдат детронирани от своето място, онова на силния пол.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
