Уважаеми Ангар!
Да започнем малко по-отдалече. В Новия Завет – книжнина, непозната на комунистическия ти мироглед, словосъчетанието „Господ Бог” се среща само на няколко места:
Евангелие от Лука
Глава 1
„15. защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16. и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
…
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
Откровение на Свети Йоана Богослова
Глава 4
„8. И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил. Който е и Който иде.”
Цитатите са според каноничния текст на Българската Православна Църква.
Да погледнем вестниците:
„Максим няма номера на Господ Бог” заглавие във в. „Труд” от 14 октомври 2010г.
Да погледнем как в Интернет пространството „чуват” едно интервю и го предават в писмен вид:
„Господ проговаря на македонците“ или как се подменя световната история
2010.03.13
„Имайте предвид едно нещо: трудно се разговаря с хора, които си вярват, че
Господ Бог
е направил три нации на земята – македоновидна, към която спадат всички бели народи, наричана досега погрешно „бялата раса“, негърска и жълта раса.
…
Там Господ бог
говори на македонците на македонски език и ги определя за богоизбран народ.
…
Ако в миналото все пак имаше някаква база за дискусии чий е Самуил, българин ли е, не е ли българин, и каква е държавата му, в момента как да спорим за Господ Бог и какви раси създал той на земята?“
Божидар Димитров пред БНР
Прави впечатление, че единият път „Бог” е с малка буква, но после са се поправили.
Сега да се опитаме да проумеем твоята теза -
„…Но за правописа. “Бог” се пише с главна буква само когато е в началото на изречението! “Боговете са многобройни и различни, а твоят бог трябва да е един – интересът!” /Фердинанд, “Съвети към сина”/. Проверете това изречение за правопис и програмата няма да открие никаква грешка!”
Прав си, скъпи Ангар, защото в този случай проверяващият се нарича „програма”. Тя е помощно средство, не капацитет.
Да се опитаме да проумеем защо грешиш – непознат ти е първоизточникът на тези две думи в българския език. Няма да ти отварям очите защо само в християнството присъства словосъчетанието „Господ Бог”.
И последно - забележката ми изобщо не визираше написаното от теб според правописа и граматическите правила. На прицел беше демонстрираното неуважение към нещо, което ти е непонятно като величина, но според теб достойно за поругаване. Последвалият ти коментар го доказва:
„…А това, че някои пишете “Бог”, “Него”, “Той” и пр. с главни букви, това е от Лукавия! “Всяка лест и гордост е на бога чужда – от такова нещо Господ няма нужда!”…”
Каква душевна бедност, другарю Чортов!
За десерт да погледнем „Нов правописен речник на българския език” БАН, 2002г. стр.40-41. глава „Стилистична употреба на главни букви”, т.29.4
цитирам:
„В някои стилове (предимно в религиозната литература) всички съществителни, прилагателни, субстантивирани прилагателни, съчетания от прилагателно и съществително, както и личните, притежателните и възвратните местоимения, които се отнасят до бог или до същност, свързана с него, се изписват с главна буква:
Бог, Бог-Дух, Бог-Отец, Бог-Син, Господ, Боже Вишни, Всевишния, Глас Божий, Спасител, Създател, Твое, Ти, Той, Него, Негово желание, Волята Му.
Забележка 1. Правилото е в сила не само за текстове, в които се говори за християнския бог.
Забележка 2. Допустимо е съществителните бог, господ и прилагателните божи, господен да се пишат и с главни, и с малки букви, когато са част от фразеологично словосъчетание:
дай боже и дай Боже, ей богу и ей Богу. и т.н.”
край на цитата
Твърде много време отделих на твоята персона, което няма да ми се случи повече, защото вече безобразно ме отегчаваш. Замлъквам, но соча в тъмнината ето тези светли слова:
"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3,4). |