Дойде ред на обещаното. Източникът е:
nobelisti.com
Цитирам само малка част от съдържимото на сайта:
1. АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика
„Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).
„Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).
„Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности,трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).
„Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).
„Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т.нар. „опиум за народите” - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).
2. МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика
„Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” (MAX PLANCK, „Religion und Naturwissenschaft”, Leipzig, Johann Ambrosius Barth Verlag, 1958, 27).
„Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7).
3. ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика
„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).
4. ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ, Нобелов лауреат за физика
„Колкото повече работя със силите на природата, толкова по-силно чувствам благоволението на Бога към хората; толкова по-близо съм до голямата истина, че всичко зависи от Вечния Творец и Поддръжник; толкова по-силно чувствам, че така наречената наука, с която се занимавам, е всъщност проявление на Върховната Воля, която се стреми да сближи хората, за да им помогне да се разбират по-добре и да се усъвършенстват.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 244).
В писмото си до Мария Кристина (Лондон, 17 март 1927) Маркони пише:
„Аз знам колко обичаш красивата природа, която е проявление на волята на Бога и в която се намират идеалните вечни ценности: Истината, Красотата и Доброто.
Хармоничното единство на причините и законите формира Истинното; хармоничното единство на линиите, цветовете, звуците и идеите формира Красивото; докато хармонията на чувствата и волята формира Доброто, което, като най-висш израз на Вечния и Върховен Творец, дооформя човека и го тласка към съвършенство.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 260).
5. МАКС БОРН, Нобелов лауреат за физика
„Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996).
6.. ИСАК НЮТОН (1642-1727) – основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане
“Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество.
Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.” (NEWTON 1687).
“Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.” (NEWTON 1687, “Principia Mathematica”).
“Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже, и я изследвам всеки ден.” (НЮТОН, цитиран в Tiner 1975).
“Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи. ” (НЮТОН, цитиран в “Memoirs of the Life, Writings, and Discoveries of Sir Isaac Newton” by Sir David Brewster, Edinburgh, Thomas Constable and Co., 1855, Vol. II, 347-348).
“Както слепият човек няма никаква представа за цветовете, така и ние нямаме никаква идея за начина, по който всезнаещият Бог възприема и разбира всички неща. Бог е напълно безтелесен; ето защо Той не може да бъде нито видян, нито чут, нито докоснат. Той не бива да бъде почитан и изобразяван чрез някакви телесни образи или идоли. Ние имаме някаква идея за качествата на Бога, но каква е Неговата истинска същност ние не знаем.” (НЮТОН, цитиран в “God - Seen through the Eyes of the Greatest Minds” by Michael Caputo, Louisiana, Howard Publishing, 2000, 89).
7. НИКОЛАЙ КОПЕРНИК (1473-1543) – астроном, математик и лекар, създател на хелиоцентричната космология
“Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.” (КОПЕРНИК, цитиран в “The Glory of the Stars” by Merlin Neff, California, Pacific Press Publishing Association, 1952, 191-192).
“Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Tе само за онази милост, която подари на разбойника на кръста.” (КОПЕРНИК, цитиран в Trepatschko 1994, Vol. 44).
8. ЙОХАНЕС КЕПЛЕР (1571-1630) – основател на физическата астрономия и на модерната оптика, откривател на законите за движението на планетите
“О, Ти, Който чрез светлината на природата усилваш в нас копнежа за светлината на Твоята благодат, за да можем чрез тази благодат да достигнем до светлината на Твоето величие, благодаря Ти, Боже, Създателю мой, че си ми дал тази радост да се наслаждавам на Твоето Творение и да се възхищавам на делата на Твоите ръце.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Kepler: Four Hundred Years” by Arthur Beer and Peter Beer, Oxford, Pergamon Press, 1975, 526).
“Светът на природата, светът на човека и светът на Бога – всички те са в хармония помежду си. Ние виждаме как Бог, като един архитект, е сътворил света според реда и мярата, и пак според тях е изчислил всичко.” (КЕПЛЕР, цитиран в “Johannes Kepler” by John Tiner, Michigan, Mott Media, 1977, 172).
9. ДЖОРДАНО БРУНО (1548-1600) – астроном и математик, създател на теорията за безкрайната Вселена
“Божията мъдрост е отпечатана най-ясно върху повърхността и телата на всички сътворени неща; и е вярно, че отвсякъде мъдростта се провиква към нас и от всички страни се чува нейният глас. Защото не са ли глас и ехо на мъдростта всички тези красиви неща, които виждаме – звездите, животните и природните обекти? Не са ли те творения на Бога, които изразяват Неговото величествено Провидение, в което като в книга можем да прочетем историята на Божията сила, мъдрост и доброта? Невидимата същност на Бога ни се разкрива посредством видимите и познаваеми Божии творения. И всичко това ние сме научили от Библията.” (БРУНО, цитиран в “Giordano Bruno: His Life and Thought” by Dorothea Singer, New York, Henry Schuman Inc., 1950, 60-61).
“Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява.” (БРУНО, цитиран в Haeckel 1895, 78).
10. ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519) – физик, анатом, математик, изобретател и художник, създател на науката хидравлика
“Както Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие, така и художникът създава своите картини, които винаги носят отпечатъка на твореца, който ги е създал.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Nardini 1999, 31).
“Вие мислите, че тялото е едно прекрасно творение. Но в действителност то е нищо в сравнение с душата, която го населява. Душата е творението на Бога.” (ДА ВИНЧИ, цитиран в Caputo 2000, 8).
“Лъжата е нещо толкова злокобно, че дори ако чрез нея възхваляваме Божествените неща, тя би отнела част от славата на Бога. А истината е толкова съвършена, че ако чрез нея възхваляваме дори и малките неща, те стават величествени и прекрасни.” (DA VINCI 1970, № 1168).
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 798
ХуЛитери: 4
Всичко: 802
Онлайн сега:
