страшно ме разстрои с това писмо. как можа да ми повярваш на художествените измислици. аз да не съм натуралистът зола или критическият реалист яворов. аз съм най-обикновен дядо-фантазьор. до такава степен дядо, че малък мишо не ми фаща педагогиката, и до такава степен фантазьор, че ти се фанах на легендата за кандидатстудентските изпити.
единственото добро в твоя пасквил, е че оттегляш офертата си.
е, има още нещичко, смятах от скроМност да премълча, че ти усетих намека за релефните, пластични, сочни образи с положителни и отрицателни характерологии.
ей, хубАвец, няма да се къпеш на централния плаж, че на зого братчеда се изпуснал оня ден.
бат жельо |