Преди години къщите на нашите баби и дядовци стояха отключени. И в тях, по закачалки, в долапи, в скринове си лежаха мирно и кротко вещите, служили на няколко поколения: черги, козяци, огледала, сачове, ръжени, пиростии, бакъри, делви, черпаци, каци,
центрофуги, буталки, захлупци, гарафи, дисаги, сита и решета, нощви и връшници...
А в гостната - фотографии на баба и дядо, събрани заедно в една рамка; но баба вече остаряла, с черна кърпа, а дядо - млад, с подофицерска униформа, завърнал се за малко от фронта на някоя световна война, където може би след това е оставил костите си...
Сега всичко това го няма. Но в нашето съзнание трябва да остане.
Благодаря за отзива! :-)) |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179
Онлайн са:
Анонимни: 238
ХуЛитери: 1
Всичко: 239
Онлайн сега:
