мина ми през ума, като те четох оня ден - връзката с филма и втората част на текста, гледах го и още ме държи, някои сцени ми се забиха, изглеждаха съвсем като картини на стари майстори...а може би и заради моето развито обоняние, понякога помирисвам текстове, друг път картини, а има улици по които избягвам да минавам - не ми миришат добре
този филм беше осезаем за възприятията, музиката беше хубава, миризмите - контрастни
но последната сцена не е режисьорско изпращяване, самият автор така си го е решил - масова хипноза, вакханалия, както той пише, която светът не е виждал от две хиляди лета, и тази любов която залива десет хилядната тълпа към човека, облечен в откраднатия парфюм, в чистата есенция на душата на Лаура се пренася между самите екзалтирани люде и се изражда в това езическо стълпотворение на голи тела...изобщо сценарият на филма си следваше сюжета
поздрави, мастило! |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14193
Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 3
Всичко: 440
Онлайн сега:
