в Тилилейландия? ;> Сега, да споделя. Преди няколко дни гледах български късометражни филми от последните две години. Мътно, тъмно безхаберие, нищо не казва, само показва. Мое мнение, разбира се. После гледах филма „ПАРФЮМЪТ. Историята на един убиец“ по Патрик Зюскинд. Чуден филм, подкожни внушения, перфектна игра, изключая изпращялото режисьорско(предполагам) решение за финал, от което ми изтръпнаха зъбите от сладост, а именно масовки на нуди-оргия, за които ми се стори подходящо и баш! да бъдат озвучени с All You Need Is Love на John Lenon ;> и драгият зрител по киносалоните да си раздере дрехите и прочие... но уви, композиторът се е стегнал нещо. Та, така. Седмото изкуство е мощен инспирейшън! ;> |