Брях, маамустара, Калинко,
ни верваш ми значи ти вечи.
Амен, амен за без манинко,
ядосану май го изречи.
Виж с бой да ма плашиш-разбирам,
ти знаиш, чи аз кавалер съм
и мойтъ ръка ни повдигам,
на мОми, на жени путбиръм.
Ут боя ти, чесну ни мъй страх,
аз носил съм яку на сичку.
Сейно, чи съм са пучесал, ах,
удрИ, аку можи по-силну
Устата ти пуна с коприва, виж,
туй мий кушмаръ, Калинчице,
ма и с думи ши са испутиш
како кът ма бодниш бодилчице.
Бат Пеню Кавалеров |