Да видим...
Взе се. Изпусна се. Пак се взе. За да се изпусне в един черен, мръсен, кален, гаден... (следват всички отрицателни епитети, за които можеш да се сетиш)... гьол и да осъзнае, че пак е там отдето е тръгнал - тоест, в средата на никъде-то. Думичките пораженец, нещастник, хейтър, песимист и още много не по-малко неприятни ми идват на езика, но ще ги преглътна - не за друго, а защото знам, че много скоро ще ми мине и ще си стана пак същия наивитет и оптимист (въпреки външното, въпреки иронията и всичко, което показвам) и пак ще чакам. Пак ще чакам. |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 846
ХуЛитери: 3
Всичко: 849
Онлайн сега:
